Старата поща – така наричаме най-голямата забележителност на Пазарджик в наши дни, без нито един от днешните жители на града да е бил свидетел на това, че в тази сграда някога се е помещавала телеграфо-пощенска станция. Кога градът ни се сдобива с тази вековна сграда?
Макар да е създадена в традициите на възрожденската ни архитектура постройката е издигната в сърцето на града през периода 1907 – 1910 г. Неин архитект е Пенчо Койчев, което ни прави чест, защото в този период от развитието на следосвобожденска България, той е сред изтъкнатите майстори на обществени сгради.
Роден е в Дряново, но завършва образованието си в Гент, Белгия. Завършва с отличен успех, получавайки диплома за инженер-архитект, като му предлагат да стане асистент в университета, а негови чертежи десетилетия напред са били изложени в коридорите, за да бъдат образци за следващите студенти. След завръщането си Пенчо Койчев се установява в Силистра, но талантът му не осттава скрит, скоро той поема поста окръжен архитект на Плевен и създава сградата на мавзолея – костница, който можем да видим и днес.
След това се установява в София и другарува с най-изтъкнатите творци от всички сфери на изкуството. Негови събеседници на чаша кафе са Елин Пелин, Александър Божинов, Сава Огнянов, Иван Вазов, проф. Александър Балабанов, Пейо Яворов и ред още изтъкнати фигури от обществения живот на страната. Строи там дом за семейството си точно в същия период, в който в Пазарджик се издига пощенската сграда. Негови са проектите за Съдебната палата в София, както и за много други в страната строени в същия период по царско решение.
