На днешния ден

1842 г.  Възползвайки се от режима на капитулациите, Георги Раковски и останалите осъдени на смърт гръцки поданици подават молба до гръцкото генерално консулство в Букурещ да бъдат предадени на Гърция. Режимът на капитулациите е система, установена чрез редица неравноправни договори, с които европейските държави получават известни икономически, съдебни и др. привилегии в рамките на Османската империя. Тези договори дават право на чуждите поданици в Турция да откриват консулства, да осигуряват безмитен внос, да бъдат съдени от свои съдилища и др. Първите капитулации са сключени от Високата порта още през ХVI в. и нямат неравноправен характер. Със засилващия се упадък в империята режимът се превръща в средство за налагане и укрепване влиянието на европейските държави в Турция.

1884 г.  Роден е Добри Божилов Хаджиянакиев. Слез завършване на основно образование в родния си град той продължава да учи в Търговската гимназия в Свищов. От 1902 г. в продължение на 20 години работи като банков служител. През 1922 г. е назначен за член на Управителния съвет на Българската народна банка, а от 1935 г. до 1938 г. е и нейн управител. Междувременно е привлечен и за преподавател по финансови науки в тогавашния Свободен университет (дн. Университет за национално и световно стопанство). От ноември 1938 г. до 14 септември 1943 г. изпълнява длъжността министър на финансите в кабинетите на Г. Кьосеиванов и проф. Б. Филов. След включването на проф. Б. Филов в състава на Регентския съвет е назначен за министър-председател, който пост заема до 31 май 1944 г. Като шеф на българското правителство провежда политика на засилен терор против съпротивителното движение в страната. Външната му политика е насочена към по-нататъшно обвързване на България с държавите от хитлеристката ос. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на смърт и е разстрелян на 1 февруари 1945 г.

1902 г.  Загива в бой с турски войски Марко войвода (Георги Иванов), след предателство на местни гъркомани в леринското село Пътеле ()днес Агиос Панталеймонас, Гърция. Марко войвода е известен още с прякорите: Георги Геройски, Марко Лерински. Марко войвода е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Георги Иванов е роден през 1862 г. в Котел. През 1883 г. постъпва на военна служба в Княжество България. Той взима участие в Сръбско-българската война и за проявена храброст е удостоен с медал и повишен в чин. През 1895 г. Георги Иванов напуска службата, влиза в редовете на Върховния Македоно-одрински комитет и взима участие в четническата акция от 1895 г. След неуспеха на акцията се връща в армията като подофицер. През 1900 г. се свързва с Гоце Делчев и Гьорче Петров, които го привличат към ВМОРО и го изпращат като войвода в Леринско, където получава псевдонима Марко. Благодарение на военната му подготовка и на организационните способности на Марко войвода, четата му се превръща в школа за подготовка на четници и войводи за цялата революционна организация.

1913 г.  На среща в Цариград екзарх Йосиф I и униатският архиепископ Михаил Миров обсъждат възможността за обявяване на уния в македонските земи. Целта е да се защити националната идентичност на македонските българи, които се предвижда след Балканските войни да преминат към Гърция и Сърбия. Това така и не се случва. Свещеник Михаил Миров е ръкоположен за теодосиополски епископ и е издигнат за архиепископ и глава на Католическата българска църква от източния обряд (униати) със седалище в Цариград през февруари 1907 г. Той заема това място до смъртта си на 17 август 1923 г. Михаил Миров е роден в с. Топузларе (днес Зорница), Ямболско. Първоначално завършва Висшата духовна семинария в Цариград, а през 1883 г. приема монашески сан. Първоначално Униатското движение възниква в резултат на засилването на католическата пропаганда след Кримската война 1853 - 1856 г. Франция и Англия, в стремежа си да отслабят руското влияние на Балканите, изпращат множество католически и протестантски мисионери, които разгръщат силна агитация за откъсване на българите от православието. Турското правителство, заинтересувано от разрушаването на верското единство от отслабването на руското влияние, поддържа Униатското движение. Католическите мисионери обаче не успяват да се похвалят със значителни успехи. Движението не е популярно сред българското население. Само една малка част от обществеността проявява склонност да приеме католицизма и да се откъсне от Цариградската патриаршия и да извоюва независима българска църква. През 1859 г. българите в Кукуш се обявяват за униати. На 18 декември 1860 г. Драган Цанков, архимандрит Йосиф Соколски и др. подписват акт за уния - присъединяване на българската църква към католическата. 80-годишният Й. Соколски е ръкоположен в Рим от самия папа Пий IX за архиепископ на българите униати през март 1861 г. Високата порта признава веднага новообразуваната българска униатска община в Цариград и заточва Иларион Макариополски. Българският народ не приема новосъздадената църква. Той стои зад Иларион Макариополски дори и след заточаването му. Н. Геров и П. Р. Славейков успяват да убедят Й. Соколски да се откаже от унията. Той заминава за Одеса на 6 юни 1861 г. От там отправя послание до българите униати да се върнат към православието. Драган Цанков също се отказва от унията и движението заглъхва. Остават само незначителни униатски групи.

1935 г.  Роден е живописецът Георги Йорданов Божилов. Учи декоративно-монументална живопис във ВИИ "Н. Павлович" при проф. Г. Богданов. Георги Йорданов Божилов се утвърждава като портретист, пейзажист и майстор на фигуралната композиция: "Писта" (1961 г.), "Пловдив" (1965 г.), "Старият Пловдив" (1969 г.), "Икар" II (1978 г.) и много др. Има над 40 самостоятелни изложби в България и в чужбина. Картините му са част от колекции в цял свят. След тежка катастрофа в Бургас умира на 30 май 2001 г.

1963 г.  Умира Никола Нарев Трайков - български журналист. Той е участник в национално-освободителните борби на Македония. Завършва Славянска филология в СУ през 1914 г. Преподавател е по новогръцки език в СУ в периода 1946 г.-1958 г. По време на Балканската война (1912 г.-1913 г.) се сражава в Македоно-одринското опълчение. Като журналист започва да пише през 1912 г. в солунския български периодичен печат. Открива и изследва неизвестни документи за политическото и културно минало на българския народ в български, румънски, гръцки и др. архивни хранилища. Той е задълбочен изследовател и познавач на делото на българските възрожденци. Автор е на съчиненията: “Манастирът “Пречиста” (1912 г.), “Кичево в миналото” (1913 г.), “Спомените на капитан Васил Вълков” (1930 г.), “Н. Г. Чернишевски” (1953 г.), “Архив на Г. С. Раковски” (т. II-III, 1966 г.), “Преписка на братя Миладинови” (1964 г.).