На днешния ден

1880 г.  В София е подписано споразумение за общи действия за национално обединение. На 10 април 1880 г. в София пристигат членовете на Постоянния комитет на Източна Румелия Константин Величков (на снимката) и Димитър Наумов и започват преговори за национално обединение с депутати от Второто Обикновено народно събрание. На 17 април 1880 г. е подписано споразумение за общи действия. Според приетата програма в Южна България трябва да се създаде Централен таен комитет, който да подготви народа за съединистки действия. От своя страна Княжеството поема отговорността да създаде народно опълчение и да ръководи акцията. В изпълнение на приетите решения през месец май в Сливен е образуван Централен комитет, в който влизат К. Величков, поп Г. Тилев, д-р Г. Странски и други, а като представители на Княжеството в състава му са включени Ст. Стамболов и Г. Живков. Комитетът насочва дейността си към събиране на средства и оръжие и организиране на местни комитети. Едновременно с това Народното събрание в Княжеството гласува закон за сформиране на народно опълчение. Неговото създаване обаче е спряно поради наложеното от княз Александър I Батенберг вето. В същото време князът изпраща Ст. Панаретов в Лондон да разбере какво е отношението на новото английско правителство начело с У. Гладстон към съединението. Дипломатическата мисия остава без резултат, тъй като нито една от Великите сили в този момент не е съгласна с промяната на Берлинския договор от 1878 г.

1881 г.  Роден е Методий Атанасов Попов - български учен биолог, академик (1947 г.). През 1904 г. завършва естествени науки в СУ “Св. Климент Охридски”. В периода 1904-1909 г. специализира в Мюнхенския университет обща биология, сравнителна анатомия и паразитология. Редовен професор и ръководител на Катедрата по обща ембриология в Медицинския факултет (1924-1953 г.). Създател е на стимулационното учение, автор е на втория в света учебник "Обща биология". Автор е на около 280 научни труда. През 1939-1944 г. проповядва расовата теория.

1892 г.  Роден е Константин Спасов Гълъбов - български писател, критик, филолог германист. Автор е на литературоведски и езиковедски изследвания, есета, разкази и стихове, редактор и преводач. От 1926 г. до 1953 г. завежда Катедрата по немска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Почетен член на Немската академия в Мюнхен. Организатор е на литературен кръг "Стрелец" и редактор на литературен седмичник "Стрелец" (1927 г.). Основава дружество на българските есеисти, издава "Орнаменти. Есета" (1934 г.). Автор е на "Немско-български фразеологичен речник" (1958 г., заедно с Ж. Николова-Гълъбова).

1898 г.  Умира Ильо Войвода – български хайдутин, деец на националноосвободителното движение. В продължение на около 20 години служи като пандурин (пазач) в Рилския манастир, след което се завръща в родното си село Берово. След 1848 г. действа с чета в Малешевската планина, Пирин и Рила. По време на Кримската война (1853-1856 г.) дружината му наброява около 300-400 души. В края на 1861 г. преминава с голяма част от четата си в Сърбия, а през 1862 г. постъпва в Първата българска легия. По време на Сръбско-турската война (1876 г.) с многоброен отряд от доброволци се сражава срещу турските войски. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) събира чета, с която действа в Ловешко в помощ на руските войски. Взема участие в освобождаването на Радомир и Кюстендил, след което се прехвърля в Пиянечко и Малешевско. Участва в Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.). По време на Сръбско-българската война от 1885 г. действа с чета в района на Краище и Враня. Възпят в българските народни песни.

1902 г.  Роден е Веселин Анастасов Стоянов - български композитор, пианист и музикален педагог. Завършва пиано в Държавната музикална академия в София и пиано и композиция в Академията за музика и драматично изкуство във Виена (1930 г.). Сред произведенията на композитора се открояват трите му опери “Женско царство” (1934 г.), “Саламбо” (1940 г.) и “Хитър Петър” (1952 г.), балетът “Папеса Йоана” (1969 г.), гротескната симфонична сюита “Бай Ганьо” (1941 г.), три концерта за пиано и оркестър, рапсодия за оркестър и др.

1903 г.  Започва Конгрес на Битолския революционен окръг в с. Смилево с председател Дамян Груев.Той заседава до 24 април 1903 г. Взето е решение за повсеместно въстание. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който се делегира и правото да определи датата на въстанието. След конгреса в Смилево се провежда конгрес в местността Петрова нива в Странджа, на който се обсъжда плана за въстаническите действия в Одринско и се определя състава на бойното ядро в този район: М. Герджиков, Л.Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г., откъдето идва името му. Най-напред то избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни въстаническите действия обхващат всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието е превземането на град Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август (Преображение) 1903 г. въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците освобождават много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка въстанието достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. Партизански действия се водят и в другите революционни окръзи. В освободените селища се установява революционно-демократична власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсквания между въстаниците и турските войски последват и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство, което, предупредено от западните велики сили за лошите последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не се отзовава на отправения призив.

1903 г. Умира Йордан Попйорданов – български революционер, брат на М. Попйорданов. Учи в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". Попада под влиянието на анархизма. Изключен е от гимназията заради организиране на ученически бунт. Заедно с К. Кирков и П. Шатев организира групата на "гемиджиите", която подготвя и извършва Солунските атентати през 1903 г. На 16 април 1903 г. взривява сградата на "Банк Отоман" в Солун. На следващия ден след неколкочасов бой с полицията е убит.

1920 г.  Роден е Светомир Витков Бабаков - български писател белетрист и драматург. Автор е на "След дъжда" (1960 г.), "Бензиностанция № 10" (1961 г.), "Хората се раждат за щастие" (1962 г.), "Улицата с гълъбите" (1963 г.), "Ароматът на златото" (1964 г.), "Червеният автобус" (1966 г.).

1944 г.  Умира Иван Тодоров Стефанов - български офицер, пилот изтребител, полковник (посм., 1992). Пилот от 6-ти изтребителен полк. Загива при защитата на София от съюзническите бомбардировки.

1979 г.  Умира Стела Пулева Янева - българска литературна и театрална критичка. През 1916 г. завършва Френския колеж в Пловдив. От 1918 г. посещава лекции по френска литература в Цюрихския университет. От 1923 до 1925 г. е във Варшава, където сътрудничи със статии за полската култура на сп. “Полско-български преглед”. В България помества статии и рецензии в сп. “Златорог”, “Свободна реч”, “La parole Bulgarie”, “Съвременник”, “ЛИК”, “Демократически преглед”, “Българска реч” и др. Стела Янева е сред пионерите на театралната критика в България. Автор е на критически портрети за някои от най-големите български актьори през 20-те и 30-те години - Сава Огнянов, Кръстьо Сарафов, Елена Снежина, Иван Димов, Владимир Трендафилов и др. Обнародва разкази във “Вестник за жената”.