На днешния ден

766 г.  По време на управлението на хан Телериг византийският император Константин V Копроним потегля от Константинопол към българските земи с 2600 кораба и огромна войска. Морска буря около н. Емине разбива византийския флот и голяма част от войниците загиват. Хан Телериг управлява в периода 768 - 777 г. През 774 г. сключва мирен договор с Византия, с което предотвратява военен конфликт с нея. Прави опит да обедини славяните от българската група в силна държава. За да запази независимостта на българската държава, прибягва до хитър ход - за да унищожи провизантийската групировка сред военноплеменната аристокрация в страната, изпраща писмо на византийския император, в което му съобщава, че иска да избяга от България и затова го моли да му съобщи имената на доверениците си в България. След като получава списъка на императорските "тайни приятели", Телериг заповядва всички да бъдат избити. Разгневен от измамата, византийският император веднага предприема поход срещу българите (август 775 г.), но още по пътя получава сърдечен удар и умира. След 2 години обаче в България отново стават вътрешни междуособици и Телериг бяга в Цариград. Там приема християнството и се жени за братовчедка на византийската императрица.

1842 г.  Издадени са присъдите над арестуваните участници във Втория браилски бунт (1842 г.). Георги Раковски и още 6 души са осъдени на смърт. Браилските бунтове (1841 - 1843 г.) са революционни акции на българската емиграция в Румъния, с ръководен център Браила. Първият от тях е организиран през 1841 г. Начело застават сръбският капитан Владислав Татич и българинът В. Хадживълков. Участниците в него се опитват да използват влошеното външно и вътрешнополитическо положение на Османската империя след неуспешната за Високата порта Турско-египетска война (1839 г.), за да вдигнат въстание в България. За целта е замислено прехвърлянето на една чета от Влашко и Молдова на българския бряг. В организирането й вземат участие редица български търговци и занаятчии. Към тях се присъединяват и известен брой гърци. За кратко време са събрани много доброволци, закупено е необходимото оръжие. В началото на юли 1841 г. бунтът е обявен в Браила. Прехвърлянето на четата в България обаче среща въоръжен отпор от страна на румънските власти, които се страхуват от усложнение на техните отношения с Османската империя. Около 80 души от българите са убити, а останалата част са заловени и изпратени на каторжна работа в Румъния. Само малък брой от четниците успяват да се спасят и укрият. След неуспеха на първата акция, през август същата година българските емигранти започват подготовката на нова. По това време в Браила пристига Г. С. Раковски, който се свързва с капитан Хаджи Ставри - пратеник на тесало-епирското революционно дружество, и установява контакт с главния организатор на новия бунт Г. Димитров Казак. Планът на акцията предвижда събирането на многохиляден отряд от Южна Бесарабия и вътрешността на Влашко и Молдова, който след това да мине през Браила и да увлече намиращите се там български и гръцки доброволци. След като разбие местния румънски гарнизон, отрядът трябва да се прехвърли през Дунав на българския бряг и да вдигне въстание. Румънските власти узнават за готвения план и вземат своевременни контрамерки. През февруари 1842 г. румънските власти правят опит да арестуват Г. С. Раковски. Стига се до ново сражение със заговорниците. За да спаси заловените бунтовници, Г. С. Раковски се предава и е осъден на смърт. Но тъй като притежава гръцки паспорт (под името Георги Македон), е предаден на гръцките консулски власти.

1856 г.  Роден е Спиро Гулабчев - политически деец, публицист и издател. Роден е в Лерин (дн. в Гърция). Образованието си получава в Духовната семинария в Москва и в университетите в Москва и Киев. Заради контактите му с народническите кръгове е екстерниран от Русия. След завръщането си в България учителства в Габрово, Варна и Търново. Става ревностен пропагандатор на сиромахомилството, което е смесица от народнически и други идеи. По-късно е един от идеолозите на анархизма в България.

1864 г.  В Цариград се закрива съборът, свикан от Вселенската патриаршия за решение на българския църковен въпрос. В Събора участват всички бивши цариградски патриарси, патриарсите на Александрия, Йерусалим и Антиохия, синодалните и пребиваващите в Цариград митрополити и епископи, мирски лица, гръцки първенци, само четирима българи – владиците Панарет Пловдивски, Антим Преславски и Доротей Софийски, и едно мирско лице – Гавраил Кръстевич. Съборът не пожелава да удовлетвори българските искания и в решенията си заменя думите “българи” и “български” с “християни”. Българите в Цариград подават до Високата порта изложение, продължавайки преследването на народната цел – възстановяване на Българската православна църква.

1868 г.  Роден е Янко Забунов – един от основателите на БЗНС (1899 г.) и пръв председател на УС на БЗНС. Учи агрономство в Австрия (1890- 1891 г.), работи като учител и директор на сливенското Винарско училище (1891 - 1895 г.). През 1897 г. е директор на Лозаро-винарското училище в Плевен. Два пъти е избиран за народен представител. Отстоява идеята за утвърждаване на БЗНС като политическа организация на селяните. Издава и редактира съюзния орган в. “Земеделска защита”. През 1902 г. се оттегля от активна политическа дейност.

1889 г.  Роден е Гьончо Белев - български писател. Първото му произведение е повлияно от Тетмайер - "Горски иммортели" (1912 г.), печатано в приложението на в-к "Вечерна поща". Делегат на конгреса на писателите за защита на световната култура в Париж през 1938 г. По-известни негови съчинения са: "Тайно страдание" (1923 г.), "Животът си тече" (1937 г., 1938 г., в две части), "За маслиненото клонче в Париж" (1939 г.), "Случки из живота на Минко Минин" (1940 г., 1945 г., 1957 г., роман в 4 части), "Панорама на една епоха" (1960 г.) и др.

1904 г.  Роден е Атанас Далчев - български поет, преводач и есеист. Завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски” през 1927 г. Заминава за Рим и пътешества из Италия. През 1928-1929 г. е в Париж. Посещава и Лондон. Работи като учител в България. През 1936-1937 г. пътува из Франция. Бил е учител по български език в Цариград през 1938 г. и училищен инспектор и директор на прогимназия в София до 1944 г. След 9 септември 1944 г. е началник отделение в Министерството на информацията; заместник-главен редактор на сп. "Пламъче". Печата свои стихотворения за пръв път в сборник "Мост" през 1923 г. Произведенията му са превеждани на много езици. Носител е на Хердерова награда за 1972 г. Съчинения: "Прозорец" (1926 г.), "Стихотворения" (1928 г.), "Париж" (1930 г.), "Ангелът на Шартър" (1943 г.), "Стихотворения" (1965 г.), "Фрагменти" (1967 г.), "Балкон" (подредба Р. Ралин, 1972 г.), "Стихотворения. Фрагменти" (1974 г.), "Стихотворения. Фрагменти. Мисли и впечатления" (1978 г.), "Съчинения", в 2 т. (1984 г.), "Стихотворения. Преводи. Миниатюри". (подб., ред. и предг. и прил. Р. Ралин, 1990 г.) .

1930 г.  Дейци на Западнопокрайнската революционна организация "Въртоп" взривяват бомба на Нишката жп гара. На 22 юни под натиска на Великобритания и по нареждане на временно председателстващия правителството външен министър Атанас Буров са арестувани 25 македонски дейци. Вътрешната западнопокрайнска революционна организация "Въртоп" е създадена през 1923 г., в отговор на терора, на който е подложено българското население от Западните покрайнини, от страна на югославските власти. Организацията въплъщава идеята за въоръжена борба, за национално освобождение и присъединяване на областта към България. Когато репресиите на югославските власти достигат застрашителни размери, членовете на организацията пристъпват към провеждане на серия от атентати, политически убийства и диверсии на територията на Западните покрайнини и Поморавието - Враня, Ниш, Пирот, Цариброд, както и в столицата Белград.

1952 г.  Основан е Съюзът на филмовите дейци в България (първоначално като Творчески дом на кинодейците). Съюзът на българските филмови дейци има голям принос за изграждането на структурата на българската кинематография, организацията на филмопроизводството и квалификацията на кадрите. СБФД разгръща голяма дейност за утвърждаването на българското киноизкуство, за развитието на кинокритиката и кинотеорията. Съюзът е инициатор, организатор или съорганизатор на всички филмови фестивали в страната. През 1970 г. към него се създават Кабинет на младия кинематографист и Експериментална студия за филмови дебюти, което допринася за творческото развитие на следващите поколения кинематографисти. През годините СБФД разгръща и голяма международна дейност, като осъществят контакти с кинематографичната общност по света, изпращайки свои членове на международни фестивали, организирайки множество международни срещи, конференции, симпозиуми и дискусии по въпросите на киното. Така СБФД е приет за член на най-авторитетни международни филмови организации като ФИПРЕССИ, ФЕРА, АСИФА и СИФЕЖ. Членове на Съюза на българските филмов дейци са били и са най-авторитетните имена на българската кинорежисура, кинодраматургия и литература. Днес Съюзът на българските филмови дейци наброява почти хиляда души.