На днешния ден

1555 г.  Умира Свети Николай Нови Софийски–български светец мъченик, обущар от София. Роден е през 1510 г. в Янина, Гърция. Насила помохамеданчен, той се отказва от исляма. Убит е с камъни от мюсюлманска тълпа, разкъсан на части и изгорен, а прахът му хвърлен в реката. Житието му е написано от Матей Граматик. Българската православна църква почита паметта му на 17 май.

1867 г.  Съгласно с предварителния план на Върховното началство на Георги Раковски четата на Филип Тотю, състояща се от 35 души, преминава р. Дунав при Свищов. Четата трябва да се съедини в Стара планина с четата на П. Хитов. В Свищов четниците са посрещнати от неколцина млади революционери, които се присъединяват към тях. В гората Пустията при с. Върбовка, Севлиевско, четата е обградена от военни части и башибозуци. През нощта оцелелите се изтеглят към Балкана. Поддържани от помагачи Филип Тотю с още 4 души се добират до Стара планина в района на Юмрукчал (днес Ботев връх). Там се срещат с четата на П. Хитов и заедно се отправят за Сърбия, където участват във Втората българска легия.

1868 г.  В Калофер е роден полковник Тодор Комсиев - командир на 2-ра пехотна бригада от сборната дивизия през Първата световна война. Завършва Военното училище в София. По време на Балканските войни е дружинен командир в 7. Пехотен Преславски полк. От януари 1915 г. е пом.-командир на 6. Пехотен Търновски полк. След въвличането на България в Първата световна война е командир на 14. Пехотен Македонски полк (1915–1917 г.), след което е командир на 2. Бригада.

1876 г.  Христо Ботев настоява капитанът на парахода “Радецки” Дагоберт Енглендер да спре при с. Козлодуй, Оряховско, като му връчва и писмен ултиматум на френски език. От палубата на парахода Ботев отправя и последните си писма до приятелите в Букурещ и до съпругата си Венета. При с. Оряхово четата, около 200 души, слиза на българския бряг. Военен ръководител на Ботевата чета е Н. Войновски, а знаменосец - Н. Симов - Куруто. За да преминат през Дунава на 16 май (стар стил), четниците, от различни румънски пристанища, разделени на няколко групи, се качват като обикновени пътници на австрийския параход "Радецки". След като слиза на българския бряг четата се отправя към Стара планина, преследвана непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 18 май тя е обкръжена на планинския рид Милин камък. Там води цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и Н. Симов. На 20 май Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневен бой загива и Христо Ботев. След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Н. Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите 2 - на Г. Апостолов и на Д. Икономов водят на 21 май тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички. В продължение на 1 месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените - съдят на два извънредни процеса в София и Русе. Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Действията на Ботевата чета са епилог на Априлското въстание.

1890 г.  Майор Коста Паница е осъден на смърт, като присъдата му е утвърдена от княжевския наместник и премиер Стефан Стамболов. На 21 януари е разкрит заговор за убийство на княза и премиера в столичния гарнизон на Паница, след което той е арестуван. Майор Коста Паница е роден на 12 март 1857 г. в Търново. Той взема участие в Априлското въстание 1876 г. и в Сръбско-турската война 1876 г. Същата година постъпва в Пехотното военно училище в Одеса. След като започва Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. Коста Паница напуска училището, за да се включва като доброволец във военните действия. След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция. Заминава отново за Русия, където завършва военно училище и юридическия отдел на Военната академия в Санкт Петербург. След завръщането си в България взема участие в борбите на българите от Македония и Одринска Тракия и в движението за съединение на Източна Румелия с Княжество България. През 1885 г. едновременно е председател на Българския македонски централен революционен комитет "Искра" и член на Българския таен централен революционен комитет. Коста Паница взема участие в Сръбско-българската война 1885 г. Разстрелян е на 16 юни 1890 г

1902 г.  Роден е акад. Иван Василев Ненов-български художник. Учи живопис в Художествената академия в София при Н. Ганушев (от 1920 г.), завършва при Н. Маринов (1925 г.). Преподавател е в Художествената академия. Твори в областта на живописта, графиката, мозайката и керамиката. Носител е на голямата награда на СБХ за най-хубаво произведение на годината (1943 г.), орден "Георги Димитров" (1975 г., 1982 г.). Някои творби: "Портрет на Е. Савова" (1923 г.), "Автопортрет" (1925 г.), "Майка" (1928 г.), "Портрет на баща ми" (1930 г.), "Безработна" (1931 г.), "Стъклената кана" (1933 г.), "Момиче, което се реши"(1933 г.), "Венеция" (1933 г.), "Локал" (1933 г.), "Мома" (1935 г.), "Натюрморт с дюли" (1935 г.), "Прегръдка" (1935 г.), "Рибари" (1938 г.), "Момичета плетат мрежи" (1946 г.), "Нощна разходка" (1949 г.), "Очакване" (1974 г.) и др.

1913 г.  Официално е сложен краят на Балканската война 1912–1913 г. с подписването на Лондонски мирен договор между балканските съюзници (България, Гърция, Сърбия и Черна гора) и Турция. Съгласно клаузите на договора, Турция отстъпва на съюзниците всички свои балкански територии на запад от линията Мидия-Енос, остров Крит и останалите намиращи се под нейно владичество по-малки егейски острови. По този начин на практика Турция е изтласкана от Европа, тъй като само малка част от Източна Тракия, в непосредствена близост до Цариград, остава под нейна власт. Албания е провъзгласена за независима държава, като уточняването на държавните й граници се предвижда да бъде решено от Великите сили. Този мирен договор не предвижда начин на разпределение на отстъпените от Турция територии между балканските съюзници. Единственото конкретно постановление относно новото териториално устройство на завладените от съюзниците земи се отнася до остров Крит и останалите егейски острови, признати за територия на Гърция. Подялбата на ново завладените територии се предвижда да бъде договорена между съюзниците с един отделен договор или с двустранни договори между заинтересованите страни. Лондонският мирен договор не урежда дори размяната на военнопленници или дължимите на победителите военни репарации. Постановява се само създаването на специални съюзнически комисии по тези въпроси. Това е предпоставка за избухналите противоречия между съюзниците и съответно за избухване на Втората Балканска война.

1914 г Роден е Алипи Николов Матеев-математик. През 1936 г. той завършва физика, една година по-късно и математика в СУ ” Св. Климент Охридски”. През 1940 г. специализира математика в Парижкия университет. От 1962 г. е професор в Катедрата по геометрия на СУ ” Св. Климент Охридски”. През 1963-1967 г. е декан на Математическия факултет, а през 1958-1971 г.- ръководител на Катедрата по обща и приложна математика. Той е един от инициаторите за издаване на сп. “Математика” и пръв негов главен редактор. Работи по проблеми на диференциалната геометрия и обучението по математика. Матеев умира на 7 декември 1979 г. в София. Автор е на трудовете “Върху някои въпроси на диференциалната геометрия на кривите и линейните повърхнини в елиптичното пространство” (1950 г.), “Върху някои основни теореми от теорията на конгруенцните прави в елиптичното пространство” (1958 г.), “Специални конгруенции от прави в хиперболичното пространство” (1960 г., на френски език) и др.

1958 г.  Умира Петър Иванов Вариклечков-български офицер, полковник. По време на Руско- турската война като доброволец от Българското опълчение той се сражава при Стара Загора и Шипка. След Освобождението Вариклечков завършва Елисаветградското военно училище. В Сръбско-българската война 1885 г. той командва полубатарея от Първи артилерийски полк, с който взема участие в битката при Сливница и в овладяването на Пирот. През 1913 г. полковник Вариклечков е ранен и напуска армията. През Първата световна война е мобилизиран и служи като началник на артилерията на Четвърта армия и като командир на отбраната на Беломорското крайбрежие.