На днешния ден

1994 Умира Николай Соколов (рождено име: Никола Иванов Давидов).Български поет, автор на над тридесет книги и редактор на списание „Славейче“. Роден е през 1927 г. в село Стояново, Област Монтана. Средно образование завършва в град Враца. Този период съвпада с деветосептемврийските промени в България, което повлиява на поета и той взима решение да учи в столицата. В края на четиридесетте години завършва славянска филология в Софийския университет и започва работа в Радио София. Талантът му обаче го кара да създава стихове. Първата му книга е „Очи орлови“ — сборник съвременни стихове. Оттам до края на живота си твори поезия, предимно за деца. Издал е над тридесет книги — „Пожар“, „Вихрушка“, „Звъни звънче“. Едно от върховите постижения в творчеството му е драматичната поема „Майстор Манол“, поставяна в Благоевградския театър. Почти цялата му кариера минава в редакцията на списание „Славейче“ като дългогодишен заместник - главен редактор. През петдесетте години създава семейство с филоложката Цанка Чанкова, с която има двама сина - Момчил Давидов и Деян Давидов.

1992 Умира Веселин Иванов Бешевлиев.Български историк, епиграф и филолог. Член-кореспондент на Българската академия на науките е от 1941 г. Автор е на Първобългарски надписи (1935–36). Следва история и славянска филология в Софийския университет (1919–1920) и класическа филология в Германия — Хале, Йена и Вюрцбург (1920–1925), където завършва с докторат. Асистент (1925–1929), доцент (1929–1933) и извънреден професор по класическа филология в Софийския университет (1933–1944). Действителен член на Българския археологически институт (1933), член-кореспондент на БАН (1941). Ръководител на секция Епиграфика при Археологическия институт и музей при БАН (1958–1964) и на секция Етногенезис на балканските народи и историческа география на Балканите при Института за балканистика при БАН (1964–1972). Член на Унгарското ориенталско дружество. Носител на Хердерова награда през 1972 година. Действителен член на Саксонската академия на науките от 1974 година.

1911 Роден е Петър Василев .Български актьор, един от доайените на българския театър. Започва театралната си дейност през 1932 г. в Стара Загора в любителската трупа на културно-просветното дружество „Железник“, в Драматичната студия при Българската въздържателна федерация и Софийският театър „Народна сцена“. Като професионален актьор играе на сцените на Варненския общински театър през периода 1934–1939 г., Пловдивския драматичен театър (1939-1943) и Русенския драматичен театър (1943-1945). През 1944 г. дебютира в Народния театър „Иван Вазов“ в пиесата „Часовникар и кокошка“ на Иван Кочерга. Работи в театъра на щат до 1989 г., но впоследствие продължава със сценичната си дейност. Част е от трупата на Българския есперантски театър, с която играе в редица страни по света. Има над 300 роли и участия в театъра, киното, телевизията и други културни прояви.Умира на 6 август 2009 в София.

1867 Умира Георги Стойков Раковски (по рождение Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Раковски).Български революционер и възрожденец. Раковски е основоположник на организираната национално-революционна борба за освобождаването на България, революционен демократ, публицист, журналист, историк и етнограф. Георги Стойков Раковски е роден като Съби Стойков Попович в подбалканския възрожденски град Котел в семейството на Стойко Попович и Руска Мамарчова. Мамарчова е родственичка на Георги Мамарчев, един от организаторите на Велчовата завера през 1835 г. в Търново, капитан от руската армия, който през юли 1829 година освобождава по време на Руско-турската война (1828-1829) Котел и Сливен. В периода 1828-1834 година Георги Раковски учи в килийното училище в родния си град, където освен български изучава и гръцки език. През 1834 година постъпва в училището в Карлово, където учител му е Райно Попович. Раковски напуска Карлово през 1836 година заради върлуваща по това време чумна епидемия там. В края на 1837 година баща му го води в Цариград, където Георги продължава образованието си в елитното гръцко училище в Куручушме. Там Раковски изучава: философия, красноречие, богословие, математика, латински език, физика, химия, френски, персийски и арабски език и други предмети. По време на престоя си в Цариград, Раковски става съучредител в „Македонското дружество“, което има за цел освобождението на българите от турска власт. Под влияние на Неофит Бозвели Раковски се включва в църковно-националната борба. През лятото на 1841 година Раковски напуска Цариград и заминава за Браила, където се готвел бунт. Тук, с помощта на приятели от Котел, Раковски става учител по гръцки и френски език. Още с пристигането си в града, Раковски успява да си издейства гръцки паспорт от гръцкия консул в града и се подвизавал под името Георги Македон. За участието му в Браилския бунт от февруари 1842 година е осъден на смърт от местните власти, но като гръцки поданик е предаден на гръцките власти за изпълнение на присъдата. Подпомогнат от гръцкия посланик в Цариград Маврокордатос, Раковски успява да избяга и се установява в Марсилия, където прекарва година и половина. След завръщането си в Котел заедно с баща си Раковски участвал в борбата на местните еснафи против чорбаджиите. Наклеветени пред османските власти като бунтовници, те са арестувани, осъдени на 7-годишен затвор и откарани в Цариград за излежавяне на присъдата. В затвора Раковски престоял от 1845 до 1848 година. Излизайки на свобода, отново продължил своята революционна дейност. През 1851-1854 година пише няколко текста, запазени до днес в ръкопис са: „Три съня“, „Неповинен българин“ и „Дневник на четата“. След избухването на Кримската война (1853—1856) Раковски заедно с група българи образува в Цариград Тайно общество, което имало за задача да събира сведения за османските войски и да ги предава на руското военно командване. За осъществяването на тази задача Раковски и неговите другари постъпили като преводачи в турската армия. Тяхната дейност обаче била разкрита и той бил отново арестуван. При отвеждането му в Цариград обаче успял да избяга. През юни 1854 година Раковски организира чета от 12 души и броди с нея из Източна Стара планина. Направил опит да се свърже и с руските войски, които по това време били преминали на юг от река Дунав. През есента руската армия се изтегля отвъд Дунава и Раковски разпуска четата си. Известно време се укриква в Котел, където написва преживяното от него в цариградския затвор. По това време написал и първата редакция на поемата си „Горски пътник“. През пролетта на 1863 година, със съгласието на сръбското правителство, Раковски предприел разговори в тази насока в Атина и Цетина с видни обществени и политически дейци. След неуспеха на мисията си в края на 1863 година, Раковски се установява отново Букурещ, където се надявал да намери по-добри условия за осъществяването на своите идеи. Тук (от март 1864 г.) започва издаването на вестник „Будушност“. През 1864 година Раковски издава на български и румънски език и вестник „Бранител", цел създаване на българско-румънски съюз. От него излиза, поради липса на средства само един брой. Същевременно успява да довърши и през 1865 година да издаде подготвеното още в Одеса списание „Българска старина“.

1860 Умира Димитър Зограф или Димитър Христов.Български зограф от Самоковската художествена школа, брат на Захари Зограф и син на Христо Зограф. Той е най-големият син в семейството на Христо Зограф. През 1822 година Димитър се жени за Християния, дъщеря на виден самоковски първенец. Раждат им се 7 деца: Зафир (1823), Никола (1828), Атанас (1831), Захарий (1834), Иван (1840), Домна (1843) и Павел (1847).

1834 Роден е Захарий Димитров Доспевски .Български художник-живнописец, представител на Самоковската художествена школа. Син е на Димитър Зограф, при когото заедно с братята си Иван, Никола и Станислав учи иконопис и чиракува. Творческата му дейност е свързана със Североизточна Македония. През 1861 година, една година след смъртта на баща си, се заселва със семейството си в Щип. До 1876 година работи икони и стенописи в различни църкви в Североизточна Македония. Негови са иконите за иконостаса на църквата "Успение Богородично" в Щип. Рисува икони за църквите "Св. Йоан Кръстител" в Кратово, "Св. Прохор" в Пчинския манастир, "Св. Пантелеймон" в с. Панталей, Кочанско, "Св. Възнесение" в с. Беле, Кочанско, "Св. Дух" в с. Нивичане, Кочанско. След Априлското въстание бяга в Солун, където е заловен и съден за участие в освободителното движение и е заточен в Мала Азия. По пътя успява да избяга и до 1882 година пребивава в Йерусалим, където зографисва църквата на манастира „Св. Сава Освещени“ и рисува икони за някои йерусалимски манастири. През 1882 година се завръща в България и се установява в Пловдив. Умира през 1889 година.