На днешния ден

1851 г. Роден е Димитър Михалев Наумов - български агроном, общественик, популяризатор на модерното земеделие. Известно време следва в Роберт колеж (Цариград), след което учи земеделие и агрономство в Табор (Чехия), Лайпциг и Хохенхайм (Германия); слуша лекции по земеделие в Австрия и Германия. След завръщането си в Ст. Загора се отдава на работа в големия семеен чифлик, където въвежда нови методи в земеделието. Редактор е на първия следосвобожденски земеделски в-к в България - "Земеделец" (1883-1885 г.). Народен представител на Старозагорската колегия в Областното събрание на Източна Румелия. Инициатор за откриване на Земеделско училище в Садово. Умира на 23 юни 1884 г. в Стара Загора.

1874 г. Марко Балабанов започва да издава в Цариград седмичния вестник “Век”. От 1876 г. вестникът е преименуван на “ХIХ-и век”. В програмната статия на “Век” Марко Балабанов отбелязва: “Един вестник не трябва да е само вестител на щото става, но още и искрен изяснител. Никога и към никого няма да бъдем нито низки ласкатели, нито груби нападатели...” Марко Балабанов е политически и държавен деец, публицист. Той участва в борбата за извоюване на църковно-национална независимост на българския народ и за учредяване на Българската екзархия. През 1871 г. е избран за секретар на църковно-народния събор. През 1876 г. заедно с Драган Цанков е включен в състава на българската делегация, която посещава редица европейски градове, за да запознае обществеността с положението на българския народ. Непосредствено след Освобождението на България Балабанов е назначен за вицегубернатор на Свищов (1878-1879 г.), участва в работата на Учредителното събрание (1879 г.). При образуването на първото българско правителство е включен като министър на външните работи и изповеданията (юли-ноември 1879 г.). През 1882 г. Марко Балабанов става член на Либералната партия. След разцеплението на тази партия през 1883-1884 г. минава към течението, възглавено от Драган Цанков. От септември 1883 г. до юни 1884 г. отново е титуляр на Министерството на външните работи и изповеданията. Заема и редица дипломатически постове: от 1881 г. до 1883 г. е дипломатически агент в Цариград, от 1902 г. до 1905 г. - в Букурещ, и от 1905 г. до 1906 г. - в Атина. След поемането на управлението на страната от Прогресивнолибералната партия през 1901 г. е издигнат за председател на Народното събрание. Същевременно работи и като преподавател във Висшето училище в София (днес Софийски университет “Св. Климент Охридски”) по гръцки език и гръцка литература (1889-1898 г.), след това и по римско и византийско право (1892-1899 г. и 1900-1902 г.). Занимава се и с журналистическа и публицистична дейност. През 1870-1875 г. е редактор на сп. “Читалище”, през 1874-1876 г. - на в. “Век”, през 1879-1880 г. - на в. “Витоша”, през 1881-1884 г. - на в. “Братство”, и др. Автор е на голям брой съчинения, сред които: “Елинска христоматия с обяснения на български и с елино-българско словарче” в 2 ч. (1892-1895 г.), “Страница от политическото ни възраждане” (1904 г.), “Гаврил Кръстевич. Народен деец, книжовник, съдия, управител” (1914 г.) и др. 1863 г. Роден е Беньо Стефанов Цонев - български езиковед, един от основоположниците на българската езикова наука. Завършва класическа гимназия в Загреб (1884 г.). Следва славянска и романска филология във Виена (1886-1888 г.), завършва в Лайпциг (1890 г.) при известните слависти В. Ягич, А. Лескин, Бругман и Кертинг. Д-р на Лайпцигския университет (1890 г.). Професор, пръв титуляр на Катедрата по български език във Висшето училище (дн. СУ), където чете лекции по история на български език, българска диалектология и кирилска палеография (1893-1926 г.). Докторската му дисертация “За източнобългарския вокализъм” (сб. НУНК, кн. 3, 1890, кн. 4, 1891 г.) и до днес е запазила научната си стойност като пръв опит за обща българска историческа фонетика. Автор е на “История на българския език” (т. I-III, 1919-1937 г.). Проучва и издава среднобългарски писмени паметници - Добрейшово четвероевангелие, Врачанско евангелие. Занимава се с въпросите за мястото на българския език сред останалите славянски езици, както и с историческите му връзки с руски, румънски и унгарски език. Работи в областта на българската и славянската история и литературна критика. Превежда творби от френски, немски, руски и сърбохърватски. Автор е на стихове. Умира на 5 октомври 1926 г.

1878 г. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) руска колона, командвана от ген. Криденер, освобождава Панагюрище.Панагюрище е град в България, общински център, Пазарджишка област Население - 20 000 жители. Разположен по двата бряга на р. Луда Яна, в южните склонове на Същинска Средна гора. По време на Априлското въстание (1876 г.), е център на IV-ти революционен окръг и седалище на Привременното правителство. Родно място на Райна Княгиня, Павел Бобеков, Марин Дринов. Историческата местност Оборище се намира на 10 км от града.

1904 г. Влиза в сила Закон за Ефорията на Университета “Братя Евлогий и Христо Георгиеви от град Карлово”.Софийският университет “Св. Климент Охридски” е първото висше учебно заведение в България. Открит е на 1 октомври 1888 г. под името Висш педагогически курс с едногодишен срок на обучение при Софийската мъжка гимназия. На 8 декември 1888 г. Народното събрание приема закон за отваряне на Висше училище в София. Висшият педагогически курс е преименуван във Висше училище и в него действат три факултета: Историко-филологически, Физико-математически и Юридически. През 1904 г. придобива университетски статут и е преименувано на Български университет “Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово” в знак на благодарност за дарената от Евлоги Георгиев крупна сума за построяване на висше училище в България. Заради протестна акция на студентите срещу княз Фердинанд I при откриването на сградата на Народния театър (януари 1907 г.) университетът е закрит за половин година. През следващите години се увеличават специалностите, като се откриват нови факултети: Агрономически (1921 г.), Медицински (1918 г.), Ветеринарен (1921 г.) и Богословски (1921 г.). След държавния преврат на 19 май 1934 г. се ограничава силно университетската автономия, закрити са и са слети редица катедри. Нови промени в статута, организацията на обучението и т. н. в университета настъпват в края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ в.

1904 г. Роден е Георги Славов Караславов – български писател белетрист, общественик. Завършва гимназия в Първомай. Литературното си творчество започва със стихове (1916 г.). Сътрудничи на в-к “К’во да е” (от 1919 г.). Учи в Педагогическото училище в Харманли (1923 г.) и Казанлък (1923-1924 г.). Взема участие в Септемврийския селски бунт през 1923 г. Следва в Агрономическия факултет в София (1928 г.) и продължава в Карловия университет в Прага (1929-1930 г.). Участва в редактирането на вестник “РЛФ” и “Кормило”. Работи във всекидневника “Ехо” и вестник “Ведрина” (1926-1927 г.). Съосновател е на Съюза на трудово-борческите писатели (1931 г.), Съюза на приятелите на СССР и др. След 9 септември 1944 г. работи в Главното политическо управление на БНА; директор е на Народния театър в София; главен редактор е на списание “Септември”; главен секретар е на Съюза на българските писатели; народен представител е. Академик е (от 1961 г.). Книги: “Уличници” (1926 г.), “Кавалът плаче” (1927 г.), “Селкор” (1933 г.), “Татул” (1938 г.), “Снаха” (1942 г.), “Танго” (1951 г., драматизирана 1967 г.), “Обикновени хора” (5 части, 1952 г., 1956 г., 1963 г., 1966 г., 1973 г.) и др. Умира на 26 януари 1980 г.

1913 г. Умира Стоян Димитров Топузов - военен деец, полковник. Роден е на 15 юли 1864 г. в Кюстендил. Завършва Военното училище в София (1884 г.). В Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на 3-та рота от 2-ри пехотен Струмски полк. Участва в боевете при с. Колуница, Брезник и Суковския мост (2 – 6 ноември) и в овладяването на Пирот (14 – 15 ноември). След войната е в заговора за детрониране на княз Ал. Батенберг (1886 г.). Уволнен от армията; по-късно възстановен. Участва в Балканската война (1912-1913 г.) като командит на 10-ти пехотен Родопски полк.

1915 г. Роден е Петър Христов Увалиев (псевдоним Пиер Ув) – български теоретик на изкуството, критик, писател, публицист, семиолог; почетен доктор на Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Учи 7 години в Италианското училище в София, а след това - във Френския колеж в Пловдив (до 1932 г.). Завършва право и държавни науки в Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1936 г.). Работи в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи и в самото министерство (1936-1947 г.). Назначен е за секретар на Българската легация в Лондон (1947 г.). През 30-те години XX в. са първите му опити да публикува свои стихове в някои ученически издания, учи няколко европейски езика (владее английски испански, италиански, френски, немски, старогръцки и латински, учи няколко балкански езика). Сътрудничи на “Златорог”, “Театър”, “Изкуство и критика”, “Свободен народ”, “La parole Bulgare”, “Слово”, “Мир” и др. (1936-1947 г.). През 1947 г. се отказва от дипломатическия пост в Лондон и остава там като емигрант; отдава се на занимания, свързани с изкуство и кино (поддържа връзка с изтъкнати кинотворци - К. Понти, М. Антониони; участва в реализирането на филма “Фотоувеличение”). Сценарист е на филмите “Милионерката” със София Лорен, “Чужденец у дома си” с Дж. Мейсън и Дж. Чаплин и други английски продукции. Редовно публикува художествена критика в английския печат (“Arts News and Review”). Проявите му като теоретик на изкуството, критик и публицист намират признание в чужбина, но са непознати в България, освен от отделни публикации и от предаванията на Би Би Си в Лондон (автор на над 4 500 емисии на културни теми на български език и предавания на френски език за France Culture). Р. Якобсон, чиито лингвистични открития Увалиев използва, е възхитен от монографията му “Търнър: структурен разрез” (1980 г., на френски, английски, испански). Почетен доктор е на Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1992 г.). Съчинения: “Филмът като технологическа съдействителност” (1985 г., САЩ, на английски), “От оптема до зрителното изречение: опит за граматика на видимото” (1986 г., Финландия, на английски), “Европа, намерена и загубена. Есета” (1988 г., на английски), “Багряна и целомъдрените. Митоанализ на “Козият рог”. Българският облик на Шекспир” (1992 г., на английски), “Филмови трохи” (2001 г.). Превежда на френски и италиански език произведения от П. П. Славейков, Т. Траянов, Ел. Багряна, Н. Марангозов, Ив. Мирчев, Ив. Хаджихристов, Стоян Загорчинов и др. Гостува като лектор на университети в САЩ, Франция, Италия и Мексико. Удостоен е със “Златно перо” от Съюза на българските журналисти. Създател е на фондация “Увалиеви”. Умира на 11 ноември 1999 г. в Челси, Англия.

1925 г. България настоява пред Обществото на народите за международна анкета, след като на 27 юли гръцките офицери Каламбакис и Доксакис избиват 17 арестувани българи от селата Търлис, Ловча и Каракьой (Търлиски инцидент). Докладът на Де Ровер и Корф от 2 май разобличава гърците и е приет от Съвета на Обществото на народите.

1929 г. Роден е Коста Иванов Странджев - български белетрист. Завършва Висшия икономически институт в София. Комсомолски инструктор и редактор във в-к “Водносиловец” на Баташкия водносилов път и кореспондент на в-к “Литературен фронт” (1953-1959 г.). Главен редактор на литературен алманах “Тракия” (1968-1971 г.). Член на писателската група при Централния съвет на БПС в Пловдив. Автор на очерци, разкази, повести, драми. В белетристиката и драматургията си разработва работна тема - морално-етичните проблеми, бита и всекидневието на строителите от големите национални обекти. Съчинения: “В Баташките планини” (1956 г.), “Очерци” (1967 г.), “Белязани мъже” (1971 г.), “Черният сватбар” (1971 г.), “Най-храбрата звезда” (1975 г.), “Мъжка молитва” (1976 г.), “Извисяване” (1980 г.), “Топъл сняг. Разкази и новели” (1980 г.). Умира на 11б ноември 1991 г. в София.

1932 г. Към читалище “Христо Ботев” в Смолян се създава Културно-просветна комисия за народностно осъзнаване на българите мюсюлмани с председател Наум Главинчев.

1951 г. Умира Рачо Стоянов (Рачо Стоянов Генов-Дуфев) - български драматург, белетрист. Роден е на 7 октомври 1883 г. в Дряново Учи в Априловската гимназия в Габрово до 1902 г. Литературната си дейност започва с интимна и социална поезия. За пръв път печата през 1904 г. в сп. “Летописи”. Сътрудничи на сп. “Летописи”, “Демократически преглед”, “Литературен фронт”. Съчинения: “Разкази” (1909 г.), “Избрани произведения” (1961 г.), повестта “Майка Магдалина” (1936 г.), драмата “Майстори” (1968 г.), “Съчинения” (1976 г.) и др.