На днешния ден

1865 г. Роден е Тодор Генчов Влайков (псевд. Веселин Здравков) - български писател и общественик, редовен член на БАН (1900 г.). Завършва гимназия в София (1885 г.), следва в Историко-филологическия факултет на Московския университет (1885-1888 г.). Възприема и прилага в България народническите идеи. Съставя читанки за I, II, III и IV отделение, оценени твърде високо и преиздавани многократно. Един от основателите и председател (1898 г.) на Българския учителски съюз. Активен политик и член на Демократическата партия (1900 г.). Заедно с Н. Цанов създава Радикалдемократическа партия (1905 г.); главен редактор на нейния орган сп. "Демократически преглед" (1902-1928 г.). Депутат в ХI и ХVIII НС (1901 г., 1919-1920 г.). Председател на Съюза на българските писатели. Окончателно се оттегля от политическия живот през 1931 г. В разказите и повестите си стига до битовизъм и описателност. Някои съчинения: "Леля Гена" (1890 г.), "Разкази и повести" (1897 г.), "Дядовата Славчова унука" (2 изд. 1928 г.), "Преживяното" (1934 г., 1939 г., 1942 г.) и др. Умира на 28 април 1943 г. в София.

1925 г. Умира Никола Илиев Милев - български историк и публицист. Роден е на 20 май 1881 г. в с. Мокрени, Костурско. Учи в Галатасарайския лицей в Цариград (1902 г.). Завършва история в София (1909 г.). Специализира във Виена; професор по българска история и история на балканските народи в СУ. Член на ВМОРО от 1898 г. Депутат в ХХI ОНС (1923 г.). Редактор на в-к “Слово” (1922-1925 г.). Убит от комунистически терористи. Трудове: “Известия за състоянието на Турция в края на ХVIII в.” (1913 г.), “Католическа пропаганда в България през ХVII в.” (1914 г.), “Факторите на Българското възраждане” (1920 г.) и др

1942 г. Умира Христо Николов Луков - български офицер, генерал-лейтенант (1938 г.). Роден е през 1887 г. във Варна. Завършва Военното училище (1907 г.), участва в Балканската война. Създател и началник на Артилерийската стрелкова школа (1924-1928 г.) и на учебното отделение в Артилерийската инспекция към Министерството на войната (1928-1934 г.). Един от организаторите на Военния съюз и преврата на 19 май 1934 г. През 1934-1935 г. е командир на III и II дивизия. Министър на войната (1935-1938 г.). Уволнен от армията през 1938 г. Убит от комунистическа терористична група в София.

1990 г. Умира Васил Стоилов (В. С. Антонов) - български живописец, народен художник (1947 г.). Роден е на 29 февруари 1904 г. в София. Завършва живопис в Държавната художествена Академия в София (1927 г.) при Ц. Тодоров. Специализира в Париж (1929-1932 г.), участва в Есенния салон (1929 г.) и в Салона на френските художници (1930 г., 1932 г., 1935 г.), получава почетно отличие за картината “Човекът със стомната” (1932 г.). През 1931 г. урежда самостоятелна изложба в Париж. Професор (1960 г.) във ВИАС. Рисува портрети, фигурални композиции, пейзажи, битови сцени: “Тодора” (1928 г.); “Баба с шал” (1928 г.); “Българска мадона” (1940 г.); “Копачки” (1942 г.); “Селянка” (1953 г.); “Момиче със синя забрадка” (1945 г.); “Зима в Кричим”, “Пейзаж” (1933 г.) и др. Орден “НРБ”, II ст. (1974 г.), орден “Г. Димитров” (1984 г.).