На днешния ден

1864 г.  Роден е Михаил Иванов - български лекар бактериолог. Завършва медицина в Цюрих (1891 г.). Известно време е военен лекар в София. Специализира бактериология в Германия при Р. Кох (1893 г.) и в Париж в Пастьоровия институт при И. И. Мечников и Е. Ру (1896 г.). Основава и ръководи Бактериологичния институт (1893-1920 г.). Един от редакторите на сп. "Медицински напредък" (1900-1902 г.) и сп. "Български лекар" (1905-1915 г. и 1921-1924 г.). Член на Върховния медицински съвет (1909-1912 г.) и негов председател (1924 г.). Има големи заслуги за предпазването на българското население до Балканската война (1912-1913 г.) от холера и петнист тиф. По време на войната е епидемиолог и бактериолог в Първа отделна армия. Пръв в България произвежда противодифтериен серум. През Първата световна война организира производството на противохолерна ваксина за цялата действаща армия. Умира на 19 август 1924 г. в София.

1899 г.  Роден е Боян Дановски - български писател, режисьор, театровед и преводач. Следва инженерство и музика в Милано. Сближава се с Г. Милев и литературния кръг около сп. "Везни", в което печата литературни произведения и преводи от италиански език Сътрудничи на сп. "Хиперион", след спирането на "Везни". От 1928 г. се посвещава на режисьорска и театрална дейност. Специализира в Германия, през 1932 г. създава работническия театър "Народна сцена". След закриването на театъра (1933 г.) основава театрална студия, работеща по метода на К. С. Станиславски. След 9 септември 1944 г. е главен режисьор на Радиотеатъра, на Народната опера и Народния театър "Ив. Вазов". От 1957 г. до 1965 г. е директор и режисьор на Сатиричния театър. От 1951 г. - професор по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ "Кр. Сарафов" (днес НАТФИЗ). Режисьор на филма "Точка първа" (1956 г.). Умира на 9 март 1976 г. в София.

1903 г.  В Одринско започват въоръжените действия, които са част от национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация) е национална революционна организация на поробените българи в Македония и Одринско, които, по волята на западноевропейските Велики сили, остават в пределите на Османската империя. Създадена е в Солун на 23 октомври 1893 г. от Д. Груев, д-р Хр. Татарчев, П. Попарсов и др. Организацията си поставя за цел да се бори за политическата автономия на Македония и Одринско в духа на обещаните реформи от чл. 23 на Берлинския договор. През есента на 1894 г. във ВМОРО влиза Г. Делчев. За изграждане на организацията и формулиране на нейната идеология се използват принципите на българското националноосвободително движение и структурата на БРЦК. През 1895 г. организацията започва да изгражда свои комитети в Одринско. По идея на Г. Делчев се изгражда четническа структура във ВМОРО. За всяка околия се предвиждат по една или няколко чети, чието главно предназначение е агитационно-организационната дейност. През есента на 1902 г. ВМОК, под ръководството на Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев, организира въстание в Горноджумайско, което е неуспешно. При потушаването му турските власти нанасят жесток удар на почти цялата комитетска мрежа на ВМОРО по поречието на Струма. През януари 1903 г. е свикан Солунският конгрес на ВМОРО, който взема решение за вдигане на въстание. На 21 април 1903 г. Г. Делчев е обкръжен с четата си в с. Баница, Серско, и загива в престрелката. След избухналите въстания в Македония на 2 август 1903 г. и в Одринско на 19 август 1903 г. , голяма част от комитетите на ВМОРО са унищожени или разстроени. Това налага незабавното възстановяване на организацията. По време на Младотурската революция (1908 г.) ВМОРО се легализира и разпуска своите въоръжени чети. Много скоро младотурците се отказват от революционни фрази и възобновяват терора. ВМОРО се възстановява като нелегална организация от Т. Александров, П. Чаулев и Хр. Чернопеев. През 1911-1912 г. организацията осъществява няколко терористични акта, които стават повод за обявяване на Балканската война. По време на войните (1912-1913 г., 1915-1918 г.) мнозинството от членовете на ВМОРО служат в българската армия и организацията фактически престава да съществува. През есента на 1919 г. е възстановена от Т. Александров, П. Чаулев и генерал-лейтенант Ал. Протогеров.

1934 г.  Родена е Людмила Боева - български медиевист, русист, професор. Завършва руска филология в Саратовския държавен университет "Н. Г. Чернишевски" (1956 г.). Аспирант в Московския държавен педагогически институт (до 1959 г.). Преподавател по руска литература в държавния университет "Ян Амос Коменски", Братислава (1959-1970 г.). Защитава дисертация на тема "Руски сатирични повести през XVII в." (1966 г.) и хабилитационен труд "Пародията в руската литература през XVII в." в Карловия университет, Прага (1969 г.). Доцент по история на руската литература в Братиславския университет (от 1969 г.). Научен сътрудник в Института по литература при БАН (1971-1982 г.), доцент в катедра руска литература на Софийския Университет “Св. Климент Охридски” (от 1982 г.). Защитава дисертация за научна степен "доктор на филологическите науки" на тема "Проблема жанров в русских повестях XVII в." (1988 г.). Професор по руски фолклор, стара руска литература и руска литература на XVIII в. в СУ “Св. Климент Охридски” (от 1989 г.). Позната като медиевист в Русия, Чехия, Словакия, Полша, Франция, Холандия, Германия и др. Основни трудове: "Въпросы древнерусской литературы" (1981 г.), "Старата Киевска Русия" (1983 г.), "Проблемы русской литературы XI-XVIII веков" (1985 г.), "Древнерусские повести" (1992 г.). Съставител и съавтор на христоматиите: "Русский фольклор. Очерки и образцы" (1991 г.), "Древнерусская литература" (1992 г.), "Русская литература XVIII века" (2001 г.). Умира на 5 април 2001 г. в София.

1938 г.  Умира Николай Николаев - български хоров диригент и музикален педагог. Роден е на 8 октомври 1852 г. в Болград. Завършва гимназия и музикален курс в Болград. Работи като учител по пеене в Болградската българска гимназия (1878-1879 г.), в Софийската мъжка гимназия (1879-1925 г.) и във Военното училище (1879-1880 г.). Основател и диригент на хорове. Участва с хорове под свое диригентство във всички по-важни събития в страната в продължение на 50 години. Един от основателите на дружество "Славянска беседа" (1880 г.), на Първото българско музикално дружество (1893 г.), на Българския музикален съюз (1904 г.), на който е председател до 1929 г.; на Българската оперна дружба (1907 г.) и др.