в семейството на абаджията Ангел хаджи Петков и майка Елена, в квартал „Вароша”, в близост до черквата „Св. Богородица” в Пазарджик. Учи се в местното килийно училище при учителя Илия Икономов. Като девойка е взета от семейството на Георги Консулов и е отведена в Белово за помощничка в домакинството на Консулови. Омъжва се за Иван Сутич (Шутич). далматинец ог Дубровник (Хърватско), който през 1876 заедно с други далматинци работи в Белово по строежа на Барон-хиршовата железница. Мария и Иван живеят в Белово. Когато в обиколките си из страната (апр. 1876) Хвърковатата конна чета, водена от Г. Бенковски, посещава и Белово, Иван Сутич решава да тръгне с нея. С него тръгва и Мария (27 април 1876), която е единствената жена в състава на четата. При едно сражение в близост до с. Липян, Тетевенско тя е заловена с част от въстаниците. Откарана е в София. Прекарва 3 месеца в килиите на Черната джамия, подложена на изпитания, подигравки и безброй унижения, устоява на опитите да я потурчат. В резултат на застъпничеството на чуждите консули, и най-вече на чуждото поданство на мъжа й, Мария и Иван са освободени. Скоро след Освобождението (1878) Иван Сутич умира. През 1907 тя се омъжва повторно за Димитър Овчаров, н-к на пощата в кв. „Кършияка” в Пловдив. Мария Сутич няма родени свои деца. Осиновява двете по-малки деца на втория си съпруг: син – Борис Димитров Овчаров (р. 17 март 1898′, и дъщеря -Мара Димитрова Овчарова (р. 26 авг. 1906). Бюст-паметяик на Мария Сутич е поставен в апеята на възрожденците в Пазарджик (2006).
