възрожденски, просветен и революционен деец. Учи в килийно (до 1850) и взаимно училище в Перущица (1850-1853); в Пловдивското класно училище „Св. св. Кирил и Методий” (1855-1857) и в Белградската гимназия (1857-1862). Участва в Първа българска легия (1861-1862). След разпускането на легията с чужд паспорт през Австрия отива в Букурещ. Връща се в България през лятото на 1863. Близък съратник на Г. С. Раковски и на издателя х. Найден Иоанович. Учител в Перущица (1863-1864; 1867-1870; 1872-1876). В родното си село основава читалище и вечерно училище, в което води революционна пропаганда. По негова инициатива се поставя театралната пиеса „Многострадалната Геновева”. Учителства в Пазарджик (1864-1867; 1870-1872). Участва в театрални представления на читалище „Виделина”. Заедно с В. Левски основава РК в Перущица (1869), един от участниците в основаването на РК в Пазарджик (1869-1870). Председател, на подновения през февр. 1876 г. перущенски РК. Убит в Априлското въстание (1876) като ръководител на защитата на Перущица. Временен дописник на в. „Македония” (1870), сп. „Летописи” (1871)..