Син на Стоян Акрабов и брат на Стефан Акрабов. Първоначалното си образование получава в Главното класно училище в Пазарджик. На 14 години (1893) постъпва в Кадетското училище и след като завършва, е назначен в III конен полк в Пловдив, където започва състезателната му дейност като скачач с кон. През 1911 е изпратен на курс в Кавалерийската школа в София. По време на Балканската война (1912-1913) е ротмистър. Постъпва доброволец в Македоноодринското опълчение в конната сборна бригада на полковник Танев. Началник на разезда за свръзка с Кърджалийския отряд, командван от генерал Генев. Участва в обкръжението на Явер паша (10 ноември 1912), а от 11 ноември остава да служи в генералния щаб като офицер за свръзка. Учител по езда на престолонаследника княз Борис Търновски (от 1918 – цар Борис III). След Първата световна война (1915-1918) e командир на III конен полк в Пловдив, по-късно – началник на Артилерийската школа в София. Като член на ръководството на Военния съюз, създава през войната съюзни групи в няколко гарнизона в Плевен. Автор на книгата „Действията на сборната конна бригада във войната срещу турците (1912) и пленяването на Явер паша” (1929). През 1931 е уволнен заедно с група старши офицери, членове на Военния съюз. Заедно с Кимон Георгиев и други запасни членове влизат в ПК „Звено” 4. Председател на Общия конгрес на скаутското движение (1937).

 

 

Енциклопедия :Пазарджик”

Последни публикации


This will close in 22 seconds

Instagram