национален революционер. Роден в преселническото семейство на Вельо арабаджията, което живее в кв. „Чиксалън”. По професия е кръчмар. Участва в убийството на Недим бей (25 окт. 1875) и се укрива при брат си Ангел Хайтата, чаушин при Баронхиршовата железница в Белово. Оттам се прехвърля в Копривщи¬ца при Тодор Каблешков, с когото братята се познават. По негова пре-поръка се укрива няколко месеца в къща¬та на Танчо Шабанов, един от съзаклятниците в града. В началото на апр. 1876 г. е десятник в четата на Т. Шабанов и куриер между революционните комитети на Копривщица и Панагюрище, както и един от телохранителите на Г. Бенковски. На 20 апр. 1876 е сред 21-те съзаклятници, събрали се у Каблешкови и участва в превземането на конака и в т.нар. „първа пуш¬ка”. След разгрома копривщенската чета, състояща се от 27 души (П. Волов, Г. Икономов, Т. Каблешков, Хаджи поп Стоянов, Ат. Шабанов, Стоян Ангелов, Ив. Парпулов – Орчо вой¬вода, и др.), се оттегля в планината (30 апр.). На 3 май остават 13 дни и след дълго лутане из Троянския и Габровския балкан, четниците, вече 9 на брой, стигат Преображенския манастир. Волов и Икономов предлагат да се разделят по трима, за да могат по-лесно да се спасят. В третата гру¬па остават апостолите Волов и Ико¬номов и Стоян Ангелов. Край с. Бяла ги вижда пъдарят Юмер и ги предава. При опит да преминат придошлите води на р. Янтра се удавят (26 май). По инициатива на Стоян Заимов през 1901 г. близо до лобното им място е из¬дигнат скромен паметник с надпис, като вместо името на Стоян Ангелов е изписано това на Никола Попов, който е заловен, изпратен на заточе¬ние и умира през 1905 г. в родното си с. Веригово. През 1960 г. е издигнат по-голям паметник с бюст на П. Волов, но отново паметната плоча е с име¬ната на Волов, Икономов и Попов. След проучвания на Й. Шишманова и на Б. Риндова с решение на Окръжния съвет в Русе паметната плоча е подменена (дек. 1982 г.) и историческата грешка коригирана.
Енциклопедия “Пазарджик”