Завършва Унтерофицерско училище и през 1899 се включва в четата на Антон Бозуков, която съвместно с четите на Гоце Делчев и Кочо Муструка извършва агитационна дейност и събира средства за ВМОРО. Стажува при войводата Михаил Апостолов – Попето (1900), завършва и школата на ВМОК за военни инструктори. За кратко е секретар (пом.-войвода) на Гевгелийската чета, в нач. на януари 1901 е изпратен от Гоце Делчев в Тиквешко, вече като войвода на чета от 8 души да възобнови организацията там и канала за прехвърляне на чети и материали Струмица – Радовиш – Прилеп. Участва в залавянето на американската ми-сионерка мис Елен Стоун (1901). По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) действа с четата си в Кратовско: обединените отряди на Н. Дечев, Мурджиев, Сл. Ковачев и Бабата, общо 102-ма души водят 15-часов бой срещу 7 000 д. турски аскер (25 авг. 1903), а на 29 авг. – срещу 1 500 д. аскер. Убити са 34-ма въстаници и 20 тур. войници. През март 1904 заминава отново за Кратовско. Четата му изпълнява смъртни присъди над сръбски предатели и шпиони. Избран за чл. на горското началство в Скопски окръг на първия конгрес на Скопския революционен окръг (2 ян. 1905). Даме Груев, Ефр. Чучков, Кр. Българията и Атанас Бабата застават начело на нелегалния окръжен комитет. На 25 юни 1905 по пътя между селата Куклица и Пендак попада на потеря. С още 13 четници и 7 присъединили се към тях селяни се укрива на вр. Видин. Заобиколена от 3 000 души войска и башибозук, четата приема боя. След като върхът пламва, обстрелван от горска артилерия, останали без патрони и бомби, всички се самоубиват, като преди това изпочупват пушките, револверите, двата бинокъла и унищожават архива.
Енциклопедия “Пазарджик”