Автомобили в Пазарджик
Пазарджик е полски град и равнинният му терен е подходящ за масово използване на велосипеда като превозно средство. Макар и бавно и трудно, без да измести файтона, кабриолета и велосипеда в Пазарджик навлиза и автомобилният транспорт. Първият бензинов автомобил е внесен в България през 1902 г. за нуждите на министерството на войната. През 1904 г. са внесени 3 леки автомобила за царския двор, а през 1905 г. – 3 еднотонни автомобила за нуждите на съобщенията. През 1913 г. в България има общо 112 пътнически и 5 товарни автомобила. Най-ранното сведение за автомобилния транспорт в Пазарджик в местния печат е от 1910 г. за установяване на автомобилно съобщение между Пещера – Пазарджик – Панагюрище и обратно. То се осъществява от един автомобил на автомобилното дружество в Пловдив, който прави по един курс на ден – отиване и връщане През същата година търговецът Яков Е. Валаджи открива главно представителство в Татар Пазарджик за доставка на всякакви парни машини и котели, в т.ч. и автомобили. През 1912 г. и 1914 г. е установена редовна автобусна връзка между Пазарджик и Пещера и Пазарджик и Панагюрище. В периода между двете световни войни авто-паркът в града се увеличава значително. Разположен между Пловдив и София, Пазарджик разполага с пътнически и товарни автомобили, които обслужват града и близките до него селища – Пещера, Панагюрище, Пловдив, с. Лъджене и др. През 1927 г. се основава шофьорско дружество в Пазарджик. През същата година софийското автомобилно дружество „Фиат” отпуска за нуждите на града 5 таксиметрови автомобила, които се движат предимно по маршрута Пазарджик – гарата. За обслужване на автомобилите се създават представителства и търговия за автомобилни части и масла. През 1930 година в магазина на Касабов и Левичаров при околийското управление се продават автомобилни гуми „Енглеберг”, автомобилни части и принадлежности и автомобили „ДКВ”. През същата година пожарната команда в града е снабдена с нови автомобили пожарогасители, които същевременно служат за пръскачки. През 1935 г. в България има 364 автобуса и 508 товарни автомобила. През същата година е създаден законът за автомобилните съобщения, определящ пътническите и товарните линии, тарифите, лицата, които обслужват транспорта и др. В Пазарджик автомобилният транспорт между селата и града се обслужва главно от предприемчиви шофьори, професионалисти с таксиметрови коли. Шофьорите закупуват стари коли за 5-6 пътници, а качват по 15. Шосетата са разбити, с лека чакълеста настилка. През този период лични автомобили притежават по-заможните хора в града – лекари (д-р Ив. Соколов, Бошулков, Д. Батаклиев), аптекари, търговци, собственици на производствени предприятия и други. Товарните автомобили са собственост на по-големите фабрики в града (фабриките на братя Сотирови, братя Немски, консервената фабрика и др.), но има и частни камиони и автобуси( Йосиф Клисурски – различни марки рейсове). Според направения списък на 21 автомобила и техните собственици за периода 1930 – 1944 г. в града преобладават европейските автомобили – 12 европейски и 9 американски коли. Марките на автомобилите са: „Мерцедес”, „Щаер”, „Фиат”, „Опел” – европейски; „Студебейкър”, „Шевролет”, „Олдсмобил”,”Пакард”, „Форд” – американски. В Пазарджик са използвани „Форд” – леки коли, автобуси и „Форд-Интернационал” – камиони. ЛШ
Лиляна Шулева
Снимка:Гергана Петрова
,
