Не са много източниците на информация, от които да се съди за начина на живот на населението в Пазарджик през османско робство. Поради бавната промяна на живота на населението, порядките оставали едни и същи дълго време. Според Евлия Челеби през седемнадесети век, поради горещините, мъжете и жените обличали фереджета от бяла аба. Картината на живота била много пъстра: разнообразно население, ориенталски облик на града, който бил с тесни и криви улички и дюкяни, отрупани със стока. През многото пазарни дни към града се стичали много хора от селата с коли и добитък на дълги върволици.
Пазарджик, като град на Главния път, е имал зрелища, чужди за градовете встрани от този път. През София, Пазарджик и Пловдив често минавали посолства на западни европейски страни и това понякога се извършвало с голям блясък и почести от страна на посолствата и на турците. Населението, без разлика на народност и пол, излизало да ги посрещне и да им прави подаръци. Посолствата се състояли понякога от стотици хора, начело с посланика и неговите чиновници. В тях влизали много войници. Имало музика и много прислужници. Всички хора от посолствата били облечени хубаво, парадно, с хубави коне и коли. Българите се радвали, когато виждали свободни християни, хубаво накичени и гиздаво облечени. Посолствата квартирували в Куршум хан.
По време на болести, които често върлували из нашите краища, голяма част от жителите, главно българи, се пръсвали по гори и планини, а турското население се оставяло на произвола на съдбата. Измирали големи маси хора, поради което цели махали опустявали и по дворове и улици израствали бурени. Понякога турските управници, като не искали да посрещат в града многочислената свита от някое посолство, се изхитряли и съобщавали, че в града има чума.
Благодарение на това, че Пазарджик се намира на Главния път, често бил посещаван от султани и везири. Посещението на великия везир Ибрахим паша през 1572 г. е ознаменувано с постройката на Куршум хан. Когато през 1657 година Мохамед четвърти минавал през Пазарджик за Родопите заедно с великия везир Мехмед Кьопрюлю, отнел управлението от ръцете на потомците на Шатър Ага и го предал на Каванозовци.
Понякога, начело със султани и везири, турски войски и башибозуци минавали по главния път през Пазарджик. В такива случаи християнското население се затваряло в къщите, за да се крият.
През 19 век по време на Българското Възраждане, когато българите се почувствали силни и трябвало открито да манифестират своята сила, често ставали тържества по случай посрещане и изпращане на духовни наставници, учители и други знатни лица. Любимия на гражданите епископ Дионисий, невинно заточен в Света гора, бил тържествено посрещнат извън града от жените и децата. През 1872 година по случай идването на първия български владика, Пловдивския митрополит, целия град излязъл да го посрещне, като представители на еснафите го посрещнали при Орта хан на Пловдивския път.
Особено тържествени били еснафските празненства, наречени тестири, които били нещо като общонародни празненства. Това били един вид юбилейни тържества на известен еснаф, които ставали през период от няколко години. Тогава се произвеждали и записвали нови майстори калфи и чираци, отбелязвал се напредък на еснафа и се чертаел бъдещият му живот. Тестирът продължавал няколко дни, а целият еснаф не работел. Начело с тъпани, зурни и знамена манифестирали свободно из града. Това наричали “алай”. На някой виден площад на града правели угощение. Слагали дълги софри с разни гозби.
Българите, които са взели доста неща в своя живот от турците, също си позволявали разкоша да излизат в празнични дни из хубавите местности на града. Създал се обичай дори на по-големите празници през годината всички граждани да излизат в една посока, дето ставали събори. На Великден в Чиксалън, на Света Петка в Ени махала, друг път на остров Свобода. В навечерието на освобождението, специално за живота на създалата се през епохата на възраждането българска интелигенция, са характерни няколко черти: организирали се суарии (вечерни събрания), в които се давали балове. В тях можело да се видят дами и кавалери, облечени по последна мода. В Ливадите около Марица в неделен ден жителите на града се веселели и наслаждавали на брега под дърветата.