Включен е в Списъка на 100-те национални туристически обекта и се намира на 35-то място. Църквата е изградена в периода 1836-1837 година. Тя е шедьовър на самобитната българска строителна школа. Един от символите на град Пазарджик заедно с Часовниковата кула и Старата поща. Храмът е най-големият в България от епохата на Възраждането. Дърворезбеният иконостас е един от най-добрите образци на възрожденското изкуство на Балканския полуостров. Той е дело на майстори от Дебърската школа. В храма има икони от различни години, които са спасени от пожар през 1834г. Нйа-новите са от 1914 година. Сред оригиналните икони три са дело на Станислав Доспевски. Една от тях е иконата на св. св. Кирил и Методий.
