Иван Джуренов
Завършва гимназия в Пазарджик и една година е учител в село Симеоновец, Пазарджишко. Завършва право в София. Съдия и адвокат в провинцията, журналист и редактор в София. Майка му – Спасия Димитрова Джуренова, е певица и разказвачка на народни приказки с много богат репертоар. От нея наследява любовта и интереса си към българския фолклор. Започва […]
Стоян Кендеров
Роден в занаятчийско семейство. Брат на Георги Кендеров и баща на Петър Кендеров. Адвокат (до 1952), юрисконсулт в ГНС (1958) и главен арбитър в Окръжен арбитраж (1968). Свири на мандолина, берде, виолончело. фагот. Участва от ученическите си години като оркестрант в състава на музикално дружество Маестро Георги Атанасов” и Мандолинен оркестър „Маестро Георги Атанасов” (1990). […]
Димитър Каменов
През 1940 година завършва Художествената академия – София (специалност живопис) в класа на професор Борис Митов.От 1947 година е член на Съюза на българските художници.В периода 1956-1962 и 1968 -1970 е секретар на групата на художниците в Пазарджик.Има над 10 самостоятелни изложби ,участва и в много национални такива.Творческата му дейност угасва на 26.11.1991 година “Изкуството […]
Константин хаджи Ангелов
Подписва се: „Константин Хаджи Ангеловъ бельовскаго”; „х. Ангеловъ от Белово”; „Писал К. х. Ангелов. Т. Пазарджик”. Учи при майсторите от Самоковската иконописна школа (вероятно братя Доспевски) (ок. 1852). Изписва икони в черквите: „Св. Георги” в Пищигово, Пазарджишко (ок. 1865); „Св. Архангел Михаил” в Костенец (1867); „Св. Йоан Предтеча” в Горна Василица. Новата махала при Костенец […]
Невена Захариева-Костова
Завършва славянска филология и литература в СУ „Св. Климент Охридски” (1913). Учителства в Мъжка гимназия „Иван С. Аксаков”, Пазарджик (1928-1932). Завежда училищната библиотека с 3115 тома книги (1928-1929). В „Преглед на българските народни песни”, в съавторство е А. Хлебарова, тя разработва частта Песни из личния живот”, в които описва и подрежда по съдържание […]
Станислав Доспевски
Отначало учи в родния си град, а после продължава образованието си в Пловдив. От малък навлиза в изкуството, като помага на баща си в изписването на иконите в Пловдивската църква Света Неделя. През 1850 година заминава за Москва, където учи в Московското Художествено училище за живопис, скулптура и архитектура, а по-късно, от 1853 до 1856 […]
Богдан Величков
Учи в родния град. Учител в класното училище в Пазарджик (1884). Освободен от военна служба (1887). Като главен учител е уволнен от Министерството на просвещението (1891). Заедно с В. Т. Велчев и Г. Стефанов създава „Лъча” – първото пазарджишко „научно, литературно и обществено списание” (1 ноември 1891 – 15 октомври 1892). Редактор на вестник „Прогрес” (1892-1894). […]
Стефан Андонов
Подписва се на гръцки – „Стефан Антониадис”, или „Ст. Андонов” – на бълг. Има сведения, че вероятно е учил при Макарий Негриев Фръчковски и се предполага, че е бил ученик на Станислав Доспевски, след завръщането му от Русия. Като майстор учител на Атанас Гюдженов, двамата изписват икони в черквите „Света Троица”, град Асеновград (около 1868); […]
Величко Минеков
През 1954 г. Минеков завърша Националната художествена академия в класа по скулптура на проф. Любомир Далчев. Първата значима задача, която му е възложена е архитектурното оформление на площада в Търговище. [1] През 1957 г. печели награда на московския фестивал на младежта и студентите. През 1958 г. участва на Първото световно младежко биенале в Париж, […]
Борис Гудинов
Син на художника Иван Гуринов.Завършва Художествена академия при професори Никола Маринов и Борис Митов (1936-1941). Работи като учител във II мъжка гимназия – Пазарджик (негови ученици са проф. Атанас Божков и скулпторът Благой Илиев). По-късно преподава в софийски училища – Прави 10 самостоятелни изложби в Пазарджик, София, Шкорпиловци и други. Първата си самостоятелна изложба открива в […]
