Загинали войници и офицери от 27ми Чепински полк
Долният списък показва днешните имена на селата. Калагларе – Левски Ферезлии – Овчеполци Карамусал – Виноградец Згарлии – Величково Саръгьол – Блатница Кавакдере – Тополидол Аджеларе – Алеко Константиново Ерелий – Смилец Шахларе – Памидово Карезлии – Добровница Яхларе-Драгомир Саладиново-Огняново Станимъка – Асеновград Саитово – Симеоновец Чукурлии – Песнопой Думанлии – Церетелево Юруците […]
Бродерии и плетива в пазарджишка градска къща
Везането и плетенето заемат съществен дял от домашните занаяти на населението от Пазарджишкия край. Приложението на шевицата е върху отделни части на народното облекло и тъканите за домашна употреба. Изпълнено с характерните за българската бродерия бодове, везбеното изкуство тук притежава както локални и регионални специфики, така и общобългарски черти. То е белег за художествен вкус, […]
Учището след Освобождението
В първите г. след Освобождението (1878) една от основните задачи на Градската управа в Пазарджик е да приведе организацията, управлението и издръжката на училищата в съответствие с „Временните правила за уреждане на учебното дело в Областта“ (1879) и „Закон за началното учение в Източна Румелия“. “ (1880) Същите регламентират задължително и безплатно началното образование, което […]
Градската културна традиция
Градската културна традиция Пазарджик е град с изключително богато историческо наследство. През периода на Българското възраждане той е сред най-големите български градове, важно търговско средище с два панаира и оживен занаятчийски център. Градът е и значимо просветно и културно огнище с първо светско училище (1823), класно училище (1847), девическо училище (1848), с функциониращо читалище […]
Автомобилът в Пазарджик
Автомобили в Пазарджик Пазарджик е полски град и равнинният му терен е подходящ за масово използване на велосипеда като превозно средство. Макар и бавно и трудно, без да измести файтона, кабриолета и велосипеда в Пазарджик навлиза и автомобилният транспорт. Първият бензинов автомобил е внесен в България през 1902 г. за нуждите на министерството на […]
Театрално дело
За начало на театралното дело в Пазарджик се смята 1870 с поставянето на първото представление „Многострадална Геновева“ в читалище „Виделина“, което се помещава в една от стаите на класното училище. През 1874 – 1875 председател на читалището е Константин Величков, който заедно с Иван Войводов ръководи театралната трупа. К. Величков поставя пиесите „Иванко“ от […]
Участие на войници от пазарджишко във Втората световна война
Участието на България в заключителния етап на Втората световна война се обуславя от обстоятелства, отразяващи национални и международни интереси. Защитата на териториалната цялост, излизане от външно-политическа изолация и предстоящо подписване на мирен договор със страните-победителки, налага незабавното включване на страната в Антихитлеристката коалиция. На 17 септември 1944 г. е постигнато споразумение новосформираната Българска народна армия […]
Занаятчийски праници
Това са празниците на занаятчийските сдружения, свързани почитането на деня на светеца-покровител на съюза. Традицията на празнуването която се основава на вярата в приятелството на светеца-закрилник е характерна както за възрожденската епоха, така и за периода след Освобождението. Занаятчийските сдружения са най-масовата професионална организация, която се пренася от предосвобожденската България. Всяко занаятчийско сдружение има свой […]
Занаяти
ЗАНАЯТИ И ЗАНАЯТЧИЙСКИ СДРУЖЕНИЯ В ГРАД ПАЗАРДЖИК Занаятчийското производство в българските земи води своето начало още и дълбока древност. За това свидетелстват множеството занаятчийски произведения, разкрити при археологически разкопки в цялата страна. При завладяването на българските земи от османците, част от българското население е избито или заробено. По-голямата част от него продължава своето съществуване в […]
Обичаи
ЗИМНИ МАСКАРАДНИ ИГРИ В ПАЗАРДЖИШКО Маскарадните обичаи заемат своето място в празничния календар в повечето от селищата в Пазарджишка област. В миналото маскарадните игри, освен през зимата и пролетта, се играели в някои селища и през есента. В някои от тях те са запазени живи и до днес, в други – отдавна забравени. Настъпващите промени […]
