Футбол

Първите прояви на футболната игра в Пазарджик се свързват с името на учителя Димитър Цонев, но най-съществен принос за популяризирането на футбола в Пазарджик е Георги Сербезов, завършил френския колеж в Цариград.
Като учител в родният си град Татар Пазарджик, той още от 1916 г. провежда занимания по футбол на игрището на военното поделение, наречено "Лагера" (сега "Зоната на Здравето") на южния бряг на река Марица и на поляните и главната алея на Острова. Инженер Лазар Василев, студент по това време в Прага, донася първата футболна топка в града.По същото време топка донася и Георги Коларов. Първо любителите на играта използват парцалена топка, заменена по-късно от гумена.Привържениците на футбола бързо се увеличават главно сред учащата се младеж и на 31 май 1918 г. група ученици (10 души) от местната гимназия, ръководени от Георги Сербезов поставят основите на първият футболен клуб "Христо Ботев", преименуван в последствие на Ученическо-спортно туристическо дружество"Христо Ботев". Това е официалната дата на първият футболен клуб в Татар Пазарджик. Уставът на клуба е утвърден от Министерството на просветата със заповед № 8355 от 16 април 1920 г. Събранията на клуба са провеждани в Хаджипоповата къща-на хаджи поп Тилев.Това е била голяма къща на два етажа, превърната по-късно в училище.Скоро в дружеството се записват и цивилни граждани. Футболистите играят с екип: червени фланелки, бели гащета и черни чорапи. Първите срещи са играни с местни ученици или махленски сформирани отбори. Това е така и заради войната, приключила с Ньойският мирен договор. Първата официална среща на "Ботев"-Пазарджик е с отбора на Левски от Пловдив на 25 май 1919 г.
На 26 април 1921 г. общото събрание на дружеството "Христо Ботев" променя названието на Спортен клуб "Христо Ботев".
Още през 1918 г. Околийският съвет отрежда за игрище на клуба това на десния бряг на река Марица в местността "Лагера", на мястото, където е днес Зоната на здравето. Още от създаването на "Ботев" той е покровителстван от околийските или общинските власти. Управата на СК "Ботев", подпомогната от Общината, хвърля много сили - предимно с лично участие, за направата на второто си основно игрище, използвано до 1956 г. Това става през 1928 г., след буря, повалила много дървета на Острова. През 1934 г. същото се залесява със средства на Общината. През същата година (1929 г.) е монтирано и нощно осветление, но вечер са играни само приятелски мачове. Построен е и павилион-съблекалня с бетонирана пред него площадка ,използвана за вечерни балове. СК "Ботев" е бил организатор на специален маскараден бал, т.нар. "Бал-маске", провеждан всяка година в салоните на читалище "Виделина". Богатата художествена и танцувална програма е привличала елита на града и много гости.
Освен представителният отбор на града Ботев, в трите големи квартала се създават силни федеративни клубове, които участват в градското първенство.Най-популярни и най-дълго съществували са 3 клуба: Левски, Бенковски и Славия.

В края на 1919 г. в българският квартал "Вароша"( варош от унгарски значи град) е основан втори клуб в града: "Васил Левски". Първият тим на СК Левски просъществува кратко време и се възобновява през 1920 г. Това е клубът на южен Пазарджик. Играят изцяло в сини екипи. През 1926 г. се обединява с Ботев, а през 1928 г. се възстановява под името Левски 28.През пролетта на 1921 г. на 15 март в квартал Чиксалън-Костадиновския квартал е основан трети пазарджишки тим: "Георги Бенковски". Още неукрепнал като клуб той изживява период на пасивност от 25 декември 1922 г. до 10 май 1923 г. Подновен е на 11 юни 1923 г. с устав, утвърден от Министреството на вътрешните работи и народното здраве на 3 декември 1924 г. Спортният клуб Георги Бенковски се основава към читалище "Свети Константин".Това е клубът от северозападен Пазарджик. Играят в жълто и черно. Клубът спира съществуването си от 1927 г. до 15 август 1930 г., когато отново е възобновен. На 2 юни 1945 г. се обединява със Славия под името Септемврий.