Георги Мърков

Единственият българин, който за 12 месеца - от септември 1871 г., до септември 1972 г., печели всички възможни титли и става олимпийски шампион в Мюнхен 1972, световен шампион в София 1971, европейски шампион в Катовице 1972.

Георги Николов Мърков е роден на 5 април 1946 г. в с. Горно Вършило, Пазарджишко. Като ученик в Селскостопанския техникум „Крум Велков“ - Пазарджик започва да тренира класическа борба при треньора Тодор Диков през 1963 г. През 1965 г. постъпва в Полувисшия железопътен институт „Тодор Каблешков“ - София и се състезава за Спортен клуб „Локомотив“ с треньор Георги Дамянов. Възпитаник е на Висшия институт по физкултура (дн. НСА).

В националния отбор по борба на България влиза през 1967 г., когато става шампион при младежите в категория до 57 кг. От 1969 г. е състезател на „Левски-Спартак“ с треньор Слав Славов.
Дебютът на Георги Мърков е на Европейското първенство в Берлин 1970 г., където се класира пети, но същата година на Световното първенство в Едмънтън (Канада) спечелва бронзов медал.
За израстването на Георги Мърков като спортист от най-голяма величина значителна роля изиграва неговият треньор Димитър Галинчев. Онова, което Галинчев не успява да постигне като състезател по борба, решава, че трябва да го постигне Георги Мърков като негов наследник в категорията до 62 кг.
На международния турнир по класическа борба „Никола Петров“ (16-18.04.1971), проведен във Варна, той по категоричен начин сразява поляка Липиен и руснака Неробеев, изявявайки се като един от най-силните борци в своята категория. Преди това на тепиха вече е срещал Алакоч (Турция), Руруа (СССР), Фуджимото (Япония), Лааксо (Финландия).
Ha Световното първенство в София през 1971 г. за по-малко от два часа Георги Мърков се бори на финала е трима силни борци, но спечелва титлата.
Световна титла в борбата Георги Мърков завоюва на 4 ceптември 1871 година. През пролетта на 1972 г. става шампион на Европа в Катовице (Полша), а малко по-късно същата година в Мюнхен (Германия) на гърдите му блести най-високото спортно отличие - златен олимпийски медал. Този едногодишен успех на Георги Мърков и досега е единствен и неповторим. Следва успех със сребърен медал от Европейското първенство през 1974 г. Мадрид (Испания).
От 1976 до 1980 г. Георги Мърков е играещ треньор в „Левски-Спартак“.
От 1980 до 1992 г., с малки прекъсвания, е треньор на националния отбор по класическа борба.
От 1991 до 1992 г. е треньор в Австрия и Югославия.
От 1993 до 1995 г. е старши треньор по класическа борба на мъжкия отбор в СК „Левски“ и старши треньор на националния отбор през 1996 г.
Георги Мърков създава и финансира клуб, носещ неговото име, в град Пазарджик за развитие на детско-юношеската борба.
Избиран за председател на Управителния съвет на Българския спортен тотализатор.
Народен представител е в 42-то Народно събрание.
За проявен героизъм и себеотрицание при обезвреждането нa въоръжен терорист по време на провеждането на Европейското първенство по борба в Йонкьопинг (Швеция) през 1984 година еорги Мърков заслужено става носител на наградата „Спорт, тика и мъжество“ на вестник „Народен спорт“ за 1984 г. и на орден за гражданска доблест и заслуга - 2-ра степен (1985). По този повод през 1985 е ЮНЕСКО му връчва наградата „Феърплей“ за 1984г.
За постигнатите високи спортни резултати Георги Мърков награден с орден „Народна Република България“ I степен и е обявен за Почетен гражданин на Пазарджик през 1972 година.
Обявен е за Почетен гражданин на град София и град Септември. През 2000 година е обявен за спортист на века в Пазарджик.
През 2003 година е удостоен е почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков" - София и Златен олимпийски медал за заслугите му към спорта у нас от Българския олимпийски комитет. Преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Съюзът на командосите в България през 2004 година го отличава с титлата кавалер на сребърен почетен знак „Слава и чест за принос в борбата с тероризма.
Носител е на почетния знак „Венец на победителя“. Георги Мърков е третият представител на борбата, удостоен е това отличие след Боян Радев и Валентин Йорданов.
Удостоен е с орден „Стара планина“ I степен „за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта“ през 2010 година.
Георги Мърков посвещава 24 години от живота си на борбата - 11 като състезател и 13 като треньор. През 2006 година става първият наш спортист, дарил на Националния спортен музей олимпийското си злато и медалите от световни и европейсю първенства.