Атанас Шопов


В непримирим двубой с рекордите - за три състезателни години подобрява 24 републикански рекорда за мъже и 12 световни юношески рекорда.

Атанас Христов Шопов е роден на 4 октомври 1951 г. в с. Добровница, община Пазарджик. Завършва Средно общообразователно училище „Кл. Охридски“ (1965) и гимназия „Иван Аксаков“ (1967) в Пазарджик. Треньорът Георги Лазаров, забележителен човек, специалист и педагог, дава на Атанас Шопов солидна подготовка.

В Спортно училище „Олимпийски надежди“ - София, е привлечен лично от треньора Иван Абаджиев, който вижда в Атанас Шопов и Йордан Биков блестящо бъдеще за българските щанги. Атанас Шопов започва да поставя феноменални за времето рекорди при юношите. За три състезателни години подобрява 24 републикански рекорда за мъже и 12 световни юношески рекорда. Преди олимпийските игри Атанас Шопов има сериозни успехи - пети на европейското първенство през 1970 година в Сомбат-хей, Унгария.
На XXX европейско първенство през 1971 година в София с великолепните си постижения в изтласкването - 195 кг и в трибоя - 512, 5 кг, спечелва 2 бронзови медала и е обявен за най-силния юноша в света.
Въпреки непоносимата болка в китката, на световното първенство в Лима, Перу, той завършва успешно състезанието, класира се на пето място в категория до 90 кг и допринася за големия успех на българската тежка атлетика - трето място в отборното класиране.
На европейското първенство в Констанца, Румъния, Атанас Шопов извършва истински спортен подвиг. Преодолявайки парещата болка от травмата на десния крак, става вицешампион на Европа за 1972 година. При това постижението му в трибоя - 525 кг е нов републикански рекорд.

Най-високото отличие в спортната си кариера Атанас Шопов печели на олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година. В борбата за първото място с другия български претендент Андон Николов, Шопов остава втори и спечелва сребърен олимпийски медал. Причина за това е заболяването на Атанас Шопов, което е в резултат на хранително отравяне на част от спортистите в българския отбор, получено дни преди излитането им за Мюнхен. От всички най-тежко е състоянието на Атанас Шопов и до последния момент участието му в игрите е под въпрос. Той все пак отива, но вече е напълно изтощен, загубил характерната си сила и мощ. Участието му и спечелването на сребърен олимпийски медал е всепризнат спортен героизъм.
Вторият голям връх в неговата спортна кариера е Олимпиадата в Монреал, Канада (1976), където завоюва бронзов медал.

Получава званието „Заслужил майстор на спорта“ и „Почетен гражданин на Пазарджик“ през 1972 г. Дипломира се във Висшия институт по физкултура (дн. НСА). Отказва се от състезателна дейност през 1980 година.
Помощник треньор е на Иван Абаджиев в националния отбор по вдигане на тежести до 1982 година.
Заминава за Сан Франциско, Америка, където с опита и световния си авторитет открива своя школа по вдигане на тежести.