Създадено през 1845, първоначално като взаимноучително, от 1847 - Главно класно училище. От 1874 става Главно четирикласно образцово мъжко училище. През периода 1879-1900, когато Т. Пазарджик е окр. център, има статут на Окръжно училище. През 1897 става петокласно. Същата година Окръжна постоянна комисия му дава името „Иван Сергеевич Аксаков" и запазва издръжката му. По това време в него учат 495 ученици. През 1908/1909 се открива VI клас. С откриването на VII клас през 1909/1910 става Пълна мъжка гимназия. През 1910/1911 учениците са 828, като почти половината от тях са от съседни общини. Мъжка гимназия „Ив. С. Аксаков" става държавна (1912). На 12 апр. Същата година е посетена от м-ра на народното просвещение Стефан Бобчев. От 1 септ. 1922 се преименува и преустройва в нов тип средно училище - реално. Съгласно Заповед 2853/18 юли 1923 на МНП, Мъжката и Девическата гимназии се обединяват в смесена гимназия. Тя се помещава в сградата на Мъжката гимназия и носи името „Константин Величков". От 1937/1938 Мъжката гимназия отново се обособява като самостоятелна под името „Ив. С. Аксаков". Със Заповед 2242/20 юли 1944 на МНП се разрешава временно, за една година, да се разкрият клонове - в с. Виноградец до VI клас и в с. Ветрен до VIII клас. През 1945/1946 гимназията се разделя на Първа мъжка „Ив. С. Аксаков" и Втора мъжка „Асен Златарев". През 1950 Първа гимназия се пренася в сградата на Островското училище. През 1954/1955 гимназията става смесена. Има 720 ученици, 19 паралелки. През 1958/1959 гимназията се връща в собствената си сграда. От 1960 става Първа политехническа гимназия с 800 ученици в 20 паралелки и 44 учители. През учебната 1983/1984 се преименува в ЕСПУ. През 1990/1991 с решение на МНП училището е преобразувано в Средно общообразователно училище, профилирано в областта на хуманитарните науки - литература, история, философия, западни езици От учебната 1992/1993 се преименува в гимназия „Иван С. Аксаков". Училището е отличено с орден „Кирил и Методий" I ст. (1957), с орден „Червено знаме на труда" (1977) по случай 80-год. от основаването му и дългогодишна учебно-възпитателна дейност. Гимназията става център на прогресивното образование в града и околията В периода 1914-1945 в нея учителстват изтъкнатите педагози и видни личности: историкът Иван Стоянов - автор на учебник по история, литераторите Йордан Тошев, Слави Паскалев, Люба Войводова, Евгения Батаклиева, учителят по философия Кръстьо Левичаров, химикът Христо Василев, учителят по естествена история Тодор Пенев, по математика Владимир Карамфилов, учителите по пеене и музика Димитър Спасов, Коста Георгиев, географът Иван Батаклиев, видни културни и обществени дейци - художниците Георги Машев, Иван Гуринов, Стоян Василев, етнографът Христо Вакарелски, учителят по руски език и директор Димитър Берберов. Учители и ученици участват активно в културния и обществен живот на града. За това допринася изграденото в края на 20-те години на XX в. културно-просветно д-во „Г. С. Ра-ковски" с ръководител учителката Люба Войводова. То дава възможност за публична изява на будните и талантливи ученици чрез защита на реферати, театрални постановки, туристически походи, спортни състезания, благотворителни акции. Д-вото издава сп. „Искра". Свободолюбивият дух и активната гражданска позиция са присъщи на учениците и учителите от гимназията. През 1914 е организирана ученическа стачка против войната с формален повод - протест срещу„руската матура". През 1919 почти цялото училище излиза на улична демонстрация, с която бойкотират официалното тържество за 24 май, заради което гимназията е затворена, а част от учениците са изключени. В Септемврийските събития (1923), 82-ма от възпитаниците на гимназията участват в боевете при Сарамбей (дн. гр. Септември) и Белово, от тях 19 загиват. Активно се включват в организираните действия срещу закриването на гимназията (1933). През 1941-1944 98 нейни възпитаници участват в партизанското движение. Гимназията завършват видни учени, творци и политици, сред които са: Георги Машев, проф. Христо Вакарелски, Никола Ламбрев, проф. Величко Митков, проф. Иван Викторов, ген. Атанас Семерджиев и др. Сградата на училището е построена 1882-1883, достроявана 1909, 1934 и 1942. Директори: Илион Петков Стамболиев (1891-1895), Петко С. Машев (1896-1904), Тодор Ив. Мумджиев (1904-1906), д-р Никола Тончев (1906), Александър Янев (1908-1909), Христо Вълев (1909-1910), Панайот Мутафчиев (1910-1913), Димитър Ив. Берберов (1913-1919, 1923-1927), Янаки Ангелов (1919-1923, 1927-1933), Георги Върбанов (1933-1934), Иван Дим. Попов (1934-1935), Данаил Трифонов (1935-1936), Ангел Лабов (1936-1944), Евденко Евденков (1944-1945), Димитър Георгиев (1945-1947), Минко Н. Минков (1949-1958), Цветана К. Граменова (1958-1962), Илин Дим. Гагов (1962-1969), Ангел Рабаджийски (1969-1972), Атанас Тошкин (1972-1986), Иван Атанасов (1986-1989), Гайтана Минчева (1989-1990), Емил Ив. Фърцов (1990-1992), Александра Полищук (1993-2008), Тодор Джамбов (2008-)
МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ „КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ" - учебно заведение. Наследник на Девическа гимназия „К. Величков". На основание Заповед №Д-4 от 27 май 1971 на МНП Втора политехническа гимназия се трансформира в Математическа. За учебната 1971/1972 е проведен първият конкурсен изпит за подбор на кандидатите за 2 математически и 2 физико-математически паралелки за VIII и IX клас. Приети са 110 ученици за VIII и 117 за IX клас. От учебната 1981/1982 гимназията се преименува в Единно средно политехническо училище „К. Величков". През учебната 1983/1984 се прилага нова система на обучение във втора и трета ст. - У ПК с три паралелки по широкопрофилните професии „Оператор-програмист на ЕИМ", „Монтьор на електронна техника" и „Оператор в ХВП". Професионалното обучение продължава до учебната 1986/1987. През същата година училището отново е преименувано в МГ „К. Величков". От учебната 1984/1985 в гимназията се разкриват по една паралелка от профилите „Физика", „Химия" и „Биология", като паралелките профил „Математика" се намаляват от 6 на 4. Приемният изпит е след успешно завършен VII клас по съответния профилиращ предмет. От 1987/1988 до 1992 се приемат по две паралелки след VI клас по документи. През учебната 1988/1989 започва прием за паралелки с разширено изучаване на чужд език, първоначално само на английски, а по-късно на немски и на френски език. От учебната 1993/1994 се създава 1 профил „Математика - информатика", а от 1994/1995 и профил „Математика - компютърна графика и , дизайн". От учебната 1997/1998 е открит нов профил - „Науки за земята". Поради променените реалности,през същата година е прекратен приемът за профилите „Физика" и „Химия". От учебната 1999/2000 вече се приемат ученици за профил „Информатика". През 2000/2001 броят на всички ученици в гимназията е 780, разпределени в 30 паралелки. Обучението в Математическа гимназия е с продължителност 5 години. При дипломирането си учениците получават и документ за компютърна грамотност. През 2007/2008 броя на учениците е 779, обучавани от 66 учители. В гимназията има разнообразна ученическа дейност. Съществуват редица клубове: „Дебати", „Млад еколог", „Здраве", „Астроклуб", „Медия и реклама". Учениците от клуб „Родолюбие" печелят редица национални конкурси. През май 2007 Малък училищен театър представя пиесата „Любовен сън" на Международния фестивал на училищните театри в Сан Ремо, където получава приз за най-добър дебют. Гимназията участва в международни проекти по програма „Коменски" — „Нашата квадратна миля" (2006-2008) и „Културна мозайка на Европа - минало, настояще, бъдеще". Участва в международното състезание „Евроскола", Страсбург и отборът на ученика Тодор Тодоров печели I I място. През 2006/2007 работи по проект, финансиран от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария - „Познанието - ваксина срещу СПИН". Ежегодно има класирани ученици в областни и национални състезания по математика, информатика, физика, химия, биология и др. На национални математически състезания отборът на гимназията заема I място в Казанлък (1975), Ямбол (1978), II място в Ямбол (1980), а отборът XI клас - I място. Петър Копанов се класира на III място на международната олимпиада в Лондон (1979). На национално състезание във Варна Емил Динков става индивидуален републикански първенец по математическа лингвистика (1984/1985). През 1987/1988 Стойко Костов, ученик в IX клас, е включен в разширения състав на България за международната олимпиада по математика в Австрия, а на следващата година участва в международната олимпиада в Китай. 1988 Асен Николов се състезава на Балканиадата по химия, където се класира на III място. През 1988/1989 на състезание по математика в град Ставропол Ангел Тинчев се класира на I място, а Стойко Костов - на II. През 1994/1995 Тома Николов е включен в разширения отбор на България за международната олимпиада по математика. На национално състезание по физика, организирано от ПУ „Паисий Хилендарски", Трендафил Танков - XII клас, заема I място (2004). През 2005 на международния конкурс „Сребърна 2006" екологичният проект на ученици от гимназията е класиран на II място. Сред учениците, завършили МГ „К. Величков", са: член-кореспондент проф. Петър Кендеров, доц. д-р Иван Марков, гл. ас. д-р Петър Копанов, Стоян Ганев, Илко Савов, Стоян Парпулов, Кръстьо Танков, Димитър Марин, Янина Кашева, Георги Кадурин, Виргиния Здравкова, Тома Здравков и мн. др. Голяма заслуга за постиженията има целият педагогически колектив. Директори: Минко Минков (1971-1979), Иван Куртев (1979-1992), Ангел Велков (1992- 2007), вр. и.д. Аделина Чопанова. | За дългогод. високопрофесионална ! трудова дейност в системата на просветата МОН награждава Радка Чопанова с орден „Кирил и Методий" ; II ст. (1977); Екатерина Динева - орден „Кирил и Методий" I ст. (1984); Иван Куртев - „Кирил и Методий"II ст. (1987), Янка Китова - „Кирил и Методий" II ст. С почетното отличие „Неофит Рилски" МОН удостоява: Първан Миронов, д-р Ана Рабаджийска, Мария Гюлеметова,Верка Цонева, Димитър Хаджиди-митров. През 2002 д-р по история А. Рабаджийска на V-я нац. Конкурс на СБУ е избрана за учител на годината в хуманитарната област. М. Гюлеметова печели национална награда за учители „К. Величков" за принос в развитието на образованието (2006). Сред изявените учители през годините се открояват имената на Людмила и Петко Арнаудови, Стоянка Генова, Янко Донков, Дора Андреева, Екатерина Динева, Ангел Андонов, Татяна Янкова, Мария Велчева, Радка Динова, Цветана Иванова, Димитър Гогов, Методи Петров и мн. др.
.