Създадено е като клон на Главното взаимно училище в българската махала Канлъкавак. Открито е на 26 окт. 1847 (Димитровден) с около 70 ученици. С него се слага началото на второто светско училище в Пазарджик. Първият учител е Георги Райков (Даскала). През 1850 учениците са 100 момчета и 35 момичета. Важна роля за развитието на училището има Петър Бонев (1864-1867 и 1871-1873). По време на второто си пребиваване издига училището в степен класно. През 1889 първоначалните класове се отделят в самостоятелно училище. От 1894 е Народно ОУ „Св. Костадин". След месец октомври 1918 се обособява като самостоятелна прогимназия (Втора смесена прогимназия). Името на възрожденеца Стефан Захариев носи от 1925 по решение на учителския съвет, одобрено от УН. Патронният празник се отбелязва около Димитровден. От 1920-1927 има по 10-12 паралелки ученици, учителите са 14-16. До 1944 вклучително паралелките намаляват до 6-7. През 1924 в училището има създадени д-во на младежкия Червен кръст и въздържателно д-во. През 1934 се въвеждат униформени шапки със синя гарнитура и напечатан надпис „II прогимназия". През 1935 се открива училищна трапезария, в която се хранят бедните ученици и от съседните училища „Г. Брегов" и „Г. Бенковски". На 14 май 1939 се освещава училищното знаме, чийто кръстник е Стоян Кайтазов, бивш директор на прогимназията. Първият знаменосец е Мирчо Ив. Павлов. В периода 1945-1955 учениците са от 250 до 280. От 1956 до 1963 училището е основно с по една паралелка в начален курс. В периода 1963-1971 отново е само прогимназия. През 1971 става ОУ с по 12 паралелки начален и среден курс. По случай 125 г. от създаването си е наградено с орден „Кирил и Методий" I степен (1973). Училището има водеща роля в образователното дело в Пазарджик. В училището се провеждат учителски конференции 1937, 1940, 1945. От 1975 училището е базово към ИУУ - Ст. Загора във връзка с новите учебни програми. Известно е със спортните успехи и работата на извънкласните форми по ТНТМ. Футболният отбор е класиран на I място в републиканския турнир, 1960. Ежегодно от 1976-1991 се провеждат празници на техниката и от 2000 от м. май се провеждат благотворителни концерти и се издава училищен в. „Дъга". След 2005 участва със свои проекта в редица нац. програми: „Училището — територия на ученика" (2007/2008), „Интегриране на малцинствени групи" (2008). Първоначално (1847) училището се намира в двора на днешната черква „Св. св. Константин и Елена", Разполага с 1 стая. През 1866 при пожар в черквата то изгаря заедно с нея. След Освобождението (1878) най-дълго училището се помещава в Мушоновия (Мошоновия) конак и Доневото здание и 1 стая в Пиринч хамбар. От есента на 1922 учениците са настанени на 1-я етаж на Мъжката гимназия и в Доневото здание. От 1927/1928 учениците са преместени в стаите на 1-я етаж на Девическата гимназия. След земетресението април 1928 горният етаж на Девическото училище става неизползваем и занятията се водят след обяд в НУ „Г. Брегов" и НУ „Г. Бенковски". През 1929 започва строеж на нова сграда (ул. „В. Петлешков" №1). Средствата за училището са от фирма „Депозе" и от Ноел Бъкстон. Името му е патрон на училището (1929-1936). От 30 май 1930 училището се премества в новата сграда. На 1 май 1959 тя е опожарена. В продължение на две години учениците от началните класове учат в две бараки, а тези от прогимназиалните класове - в НУ „Г. Бенковски" и НУ „В. Левски". От 1960/1961 учениците започват да учат в новопостроената двуетажна сграда на училището, която съществува до днес. През 1986 започва строителство на нова училищна сграда в непосредствена близост до съществуващата. Поради липса на средства, остава незавършена. През 2007 е разрушена. В периода 2005-2007, в резултат на участие на училището в програмите „Красива България" и „ФАР', то изцяло е обновено. Гл. учители до Освобождението (1878): Георги Райков (Даскала) (1847); Константин Пацаров от Пещера (1848-1850); Никола Митрофанов (1850-1854); Кесарий Попвасилев (1854-1856); Георги Райков (1856); Петър Бонев (1871-1873); Атанас Мишев (1873-1876), Атанас Абаджиев (1876). Директори на училището са: Лилия Христодулова (1919), Трайко Благоев (1919-1922); Стоян Кайтазов (1922-1926); Христо Попангелов (1926-1931), Георги Кръстев (1931-1934), Атанас Цукев (1934-1947), Христо Янкулов (1947-1950), Атанас Танков (1951), Галитион Серев (1952-1957), Христо Недев (1957-1958), Величка Танкова (1958), Иванка Михайлова (1958-1971), Любен Никол-чев (1971-1980), Ангел Найденов (1980-1982), Мария Александрова (1982-1983), 1983/1984 няма директор, Илия Джаров (1984-1988), Тодорка Витекова (1988-1992), Красимира Чакърова (1992-1993), Стефан Ангелов (1993-).
Енциклопедия "Пазарджик"