Училищната сграда е построена по инициатива и със средства на българското УН — гр. Пазарджик, с председател Георги А. Копринаров (1928-1929).
През 1931 е ограден дворът на училището и Панайот Димитров - аптекар, член на родителския комитет, със собствени средства построява в него шадраван. В училището започват обучение ученици от началния курс, разпределени в 3 паралелки, и една детска група. Първите учители са: Лазар Шулеков - главен учител, Теофана Костуркова, Ана Церовска, Димитрия Ненчева и детската учителка Карамфила Касабова. Учреден е родитело-учителски комитет, който подпомага училището при набирането на средства. До 1945/1946 броят на учениците не надхвърля 200. От 1948 училището преминава на двусменно обучение, въпреки това не може да побере подлежащите на задължително обучение ученици от района. През 1960/1961 е изграден още един етаж на училищната сграда и е построен физкултурен салон. През 1963 училището се обединява със VII НУ и занятията се провеждат в обновената сграда. Учениците учат на 2 смени по 4 паралелки и с по 2 ПДГ. Училището завоюва званието „Колектив за комунистически труд" и всеки учител получава значка и грамота „Ударник на комунистически труд". С орден „Кирил и Методий" са удостоени учителите: Катя Петрова, Стойка Топкарова, Стефка Анастасова. В периода (1971-1976) училището е закрито, т.к. сградата му е предоставена на новооткритата Немска езикова гимназия. Учениците и учителите се разпределят между ОУ „Г. Димитров" и ОУ „Любен Каравелов". През 1976 се открива отново. Същата година са приети първите 6 год първокласници.
Енциклопедия "Пазарджик"