Завършва медицина в София (1944). Специализира в София (1946-1950) и в Санкт Петербург (1957-1958). Дружинен лекар в Първата фаза на войната против хитлеристка Германия (1944-1945). Ординатор във Вътрешно отделение на Военна болница - София (1945-1953). Изпъняващ длъжността началник на II вътрешно отделение при същата болница (1954-1955). Завеждащ болничната дейност в Медицинско управление на МНО (1956-1959). Заместник-началник на Клиниката по военнополева терапия във ВМА (1960-1964), началник на Катедрата по военнополева терапия и Клиниката по белодробни и ендокринни заболявания и болести на обмяната във ВМА (1971). Доцент (1972), професор (1978). Главен терапевт на БНА (1972). Има над 180 научни публикации и съобщения. Разработва проблеми на военнополевата терапия и мирновременната патология в армията — вирусен хепатит, язвена болест, пневмонии и др. Заслужил лекар (1980).