Участник в национално-революционното движение. Като 16-17-год. юноша убива в родното си село турчин насилник, който закачал и сестра му. След като се крие известно вре¬ме, тръгва на север през Балкана и след много премеждия се озовава в Ру¬мъния. Там се свързва с български еми¬гранти патриоти и като доброволец участва в Сръбско-турската война (1876). Избран за десетар (отдельо нен командир) в четата на Филип Тотю „Балканский лев", която води сражения с турски аскер. На 3 апр. 1877 се завръща в Румъния, а на 28 април същщата година се записва доброволец в V дру¬жина на Българското опълчение. За проявен героизъм в отбраната на Шипченския проход (9-12 авг.) и при Шейново (28 дек.), където е ранен, е награден с орден „За храброст". След Освобождението (1878) се установя¬ва в Пазарджик и работи като акци¬зен секретар при Окръжното управление. Домът на Ат. Комитата (ул. „Карезлийска" №1, дн. „Добровница") е посещаван често от Ал. Стамболий¬ски, който през 1919 отсяда там с цар Борис III.