След няколко години семейството се премества в Пазарджик. Завършва средно образование през 1919 г. Следва право в СУ "Климент Охридски” и Държавната музикална академия. Писателската и журналистическата си дейност започва като ученик-съредактор на сп. ''Южни зари” и вестниците "Тракийска заря", "Пазарджишки новини" и "Новини", където печата първите си стихове, разкази, фейлетони, критически статии.
През 1921 г. С. Настев е сътрудник на Свободния оперетен театър - София и член на секцията "Артисти и музиканти" при комунистическата партия. За участие в стачка в театъра през 1923 г. е уволнен и заедно с Матьо Македонски основават кооперативен Оперетен театър в София, а след време минава в пътуващия Софийски оперетен театър.
Няколко години С. Настев пътува из страната като сказчик и пропагандатор на народната песен. През 1928 г. с артиста Филии Славов създават хореографски театър "Народно изкуство" - София, чиято цел е да популяризира народните песни и танци.
От 1929 г. е секретар и драматург на Народната кооперативна опера, която пътува из страната, а през 1931 г. е директор и режисьор на основания от него Народен комичен театър в Пловдив. Известно време е безработен и през 1935 г. става редактор по културните въпроси във в. ''Заря". Същевременно редовно сътрудничи на Периодичния печат: "Стожер", "Мисъл”, "Бран", "Мисъл и воля", "Литературен критик", "Нива", "Млад кооператор”, "Български Народен театър"', "Български музиканти", "Провинциален актьор", "Пламък" и др., като в много случаи се подписва с псевдонимите Ал. Степов, Саша Степ, Хелий.
По време на Отечествената война Сашо Настев е редактор на Военната осведомителна служба (ВОС) при Министерството на войната и активен сътрудник на централния столичен печат и радиото.
След войната Сашо Настев работи във вестниците "Отечествен фронт", "Земеделско знаме", "Земляк", "Свят", ''Новини". Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Умира на 21.XII.1971 г. в София.