Служебната бариера на бащата налага често да сменят местоживеенето си - той работи като съдия и прокурор последователно в градовете Ст. Загора, Н. Загора, Пловдив, Силистра, Видин, София, Цариброд и отново София. С увеличаването на семейството майката напуска учителската си професия и поема отговорността за възпитанието на децата. Тя е с подчертан интерес към света на книгите и изкуствата. Четенето на книги, следенето на културния живот в страната, заниманията с музика - се превръщат в трайна семейна традиция, което оказва голямо влияние върху бъдещия поет. Семейната атмосфера несъмнено подхранва мечтата му за творческа дейност. Той проявява интерес към историята и музиката, към астрономията и театъра. Ала най-силно е влечението му към литературата, към поетичното творчество. За съжаление не е запазено нищо от първите му стихотворни опити.
След продължително скитане из страната семейството се установява в София, където през 1899 й. Теодор Траянов завършва Първа мъжка гимназия. През есента на същата година е студент във физико-математическия факултет на Софийския университет, но учи само една година. През следващата 1900 г. заминава за Виена и записва архитектура в Технише хохшуле. Завършва през 1906 г. Не се дипломира, по неизвестни причини, въпреки че подготвя дипломната си работа. Работи на дипломатическа служба в българската легация във Виена до 1921 г., с едно прекъсване - участва като доброволец в Балканската война. През 1922 г. работи в българското консулство в Бреслау (Вроцлав). окончателно се завръща в България през 1923 г., отзован от тогавашното правителство. Установява се в София и се отдава на свободна литературна работа. Умира на 15 януари 1945 г.
В Австрия Т. Траянов попада под влияние на някои съвременни поети и на богатата немска класика, което въздейства върху душевността и характера на поста, върху мирогледа и емоционалния му мир, върху неговото творческо развитие. За това спомага и литературната среда, в която се движи - Хуго фон Хофманетал, Райнер Мария Рилке, Артур Шницлер, Детлеф фон Лилиенкрон и др. Има и свои изяви в културния живот на австрийската столица. През 1914 г. във Виенската фолксопера е поставена приказката "Младият крал" на Оскар Уайлд, по драматизация от Теодор Траянов и музика - Димитър Караджов, приета с възторг от музикалната публика.
Теодор Траянов публикува в българския периодичен печат още като студент, но името му става известно в литературните среди през 1905 г., когато излиза стихотворението "Повий ден" в сп. "Художник".