Завършва средно образование в редния си град. Една година учителства в с. Мало Конаре, Пазарджишко. Мобилизиран през 1943 г., той служи като офицер в армията до 1949 г., след което е началник на отдел "Наука, изкуство и култура" към Градски народен съвет - Пазарджик до 1951 г. Една година е редактор на в. "Бойно знаме" към втора армия - Пловдив, следващата 1953 г. е във Военно окръжие - Пазарджик, а 1954-55 г. - началник на Военното окръжие в гр. Смолян. След това работи като редактор в Държавно Военно издателство (1955-56 г.), кореспондент във в. "Народна армия” (1956-58 г.), редактор във в. "Септемврийско знаме" (1958-59 г.), драматург в театъра - Пазарджик (1959-63 г.), заместник-председател на Окръжен съвет за култура в Пазарджик (1963-70 г.) и председател на Клуба на културните дейци (1970-75 г.). Награден е с орден "За народна свобода" и "Кирил и Методий" - III степен.
Първите литературни опити Георги Методиев прави в гимназията - сътрудничи на ученическите списания "Искра" и "Червен средношколец", като на второто е и един от редакторите. През 1938 г. е в групата на инициаторите и учредителите на литературния кръжок. "Алеко Константинов" в града.
В процеса на творческата си дейност Георги Методиев създава: романите "Първоармейско поделение", "Утрото се разпуква" и "Когато Батак въстана"; разкази, драми, очерци, фейлетони. Като резултат от многогодишните му проучвания за революционното минало на Батак е научното изследване за участието на батачани в Априлското въстание 1876 г. под заглавие "Величието на Батак". Той е автор и на радиопиеси, излъчвани по радио Пловдив и София.