Основно образование завършва в родния си град. От 1922 до 1927 г. учи в педагогическите училища в Панагюрище, Казанлък и Самоков. През есента на 1927 г. се записва да следва във факултета по славянски филологии на Софийския университет. Завършва образованието си през 1933 г. и работи като учител в София, Разлог, Свиленград, Копривщица, а последните четири години (1944-1948) е директор на новооткритата гимназия в с. (гр.) Стрелча, Панагюрско, Петнадесет години той посвещава на учителската професия и навсякъде оставя трайни спомени като прекрасен човек и народен учител. Умира на октомври 1948 г. в с. (гр.) Стрелча.
Първите литературни опити прави като ученик в прогимназията, насърчаван от преподавателката му по литература Василка Сугарева. През 1921 г. заедно е още трима негови другари започват издаването на в. "Знание", написан на машина и разпространяван между учениците. За първи път печата през 1926 г. в сп. "Наковалня". Като студент активно сътрудничи в печата под различни псевдоними: Федя Кръстев, Овесянко, Адажио Чубрак, Виктория Планинска, Елха Никитина. Впоследствие започва да подписва творбите си е името Богдан Овесянин. с който псевдоним остава в историята на българската литература. Сътрудничи на вестниците: "Литературен подем", "Студентска трибуна", "РАФ", "Вестник за Жената", "Литературни новини", "Жупел", "Стожер", "Нов Живот" и др.; на списанията: "Народна просвета", „Звезда", "Художествено творчество", "Преглед" и др. С много обич и със съзнанието, че върши нещо твърде отговорно, Богдан Овесянин пише за децата. В "Барабанче", "Светулка", "Детски свят", "Славейче" и др. са поместени много негови стихове и приказки. През 1940 г. е приет за член на Дружеството па детските писатели.