Есента на същата година се записва да следва в Юридическия факултет на Софийския университет. След дипломирането си работи като адвокат две години. Надделява интересът към литературата и определено се насочва към преводаческа дейност. Завършва българска филология в Софийския университет. Вътрешните мотиви, които го ориентират към поетическия превод, той споделя интервю в сп. "Тракия": "Като студент по българска филология имах възможност да почувствам колко голяма е европейската поезия и колко малко е преведено от нея у нас. Това ми създаваше, а и досега ми създава, ниско самочувствие ..... На чуждата литература винаги съм гледал като на наша национална собственост, която се пази в чужди хранилища и ние трябва да си вземем своето."
Стоян Бакърджиев превежда поеми, лирика, драми в стихове от немели, френски, полски, руски, украински, грузински, испански, румънски, гръцки и латиноамерикански автори, публикувани в изданията: Фр. Шилер, "Избрани произведения", т. III, 1965 г.; Леся Украинка, "Безсънни нощи", 1961 г.; Рубен Дарио, "Песни за живота и надеждата", 1967 г.; Хуан Рамон Хемснес, "Лирика", 1970.:.; Блас де Отеро, "Мащехо и майко моя", 1970 и. (съвместно с Р, Стоянов); Шота Руставели, "Витязът в тигрова кожа", 1975 г.; Молиер, "Тартюф", 1977; Юлиуш Словацки, "Избрани пиеси", 1982 ;:.; Хайнрих фон Клайст, „Пиеси", 1986 г. Превежда също "Ернани" от Виктор Юго, "Изобретателната влюбена" от Лопе де Вега, "Испанци" от М. Лермонтов, "Братя разбойници" и "Русалка" от Л. С. Пушкин, "Морска песен" от Леся Украинка, "Калин" от М. Еминеску и др.
Със свои преводи Ст. Бакърджиев участва и в антологиите: "Украинска Класическа поезия", 1959 г.; "Луджишки поети", 1963 г.; "Световна любовна лирика", 1967 г.; "Сто шедьоври на европейската любовна лирика", 1976 г.; "Перуански поети", 1977 г.; "Сто шедьоври на сонет", 1978 г. и др.