Завършва средното си образование в родния град, а след това - Военното на Негово Величество училище в София. Произведен в чин поручик, служи една година в IV конен полк в Ямбол. Завършва медицина в Грац, Австрия с отличие. След завръщането си в България се установява в община Чепино баня, Пещерско, като участъков лекар (1929). Участва като полкови лекар във Втората световна война (1939-1945). За проявена смелост и жертвоготовност за спасението на ранен войник, попаднал във вражеско обкръжение, е награден с орден „За храброст". Ръководи инфекциозното отделение на Районна болница - Велинград (от 1955). Отличен е за работата си с медал „За гражданска заслуга" и „Орден на труда" - сребърен. Улицата в квартал "Чепино", където е живял десетилетия, днес носи неговото име.