Средното си образование получава във Втора политехническа гимназия "К. Величков" - Пазарджик през 1961. Завършва електроинженерство, специалност „Радиотехника - високи честоти" във ВМЕИ, София (1968). Следдипломно обучение: в Центъра по приложна математика при ВМЕИ, София (1975) и индивидуална специализация в Ленинградския елекротехнически институт по съобщения, под ръководството на професор доктор на техничските науки А. 3. Фрадин (1982). Научна степен доктор, дисертационен труд: „Метод за анализ на аксиално оребрени рупорни антени с широколентово възбуждане" (1981). Научно звание „доцент", специалност „Електродинамика и антенно-фидерни устройства" (1989). Работи като: технолог в Радиозавод - Самоков (1968-1970); научен сътрудник III степен в Институт по техническа кибернетика - БАН (1970-1972); научен сътрудник I и II ст. в катедра "Радиотехника" във ВМЕИ - София (1972-1988); старши научен сътрудник II степен, ръководител секция „Промишлени СВЧ устройства" в Институт по оптика (1988-1992). Главен секретар на Управителния съвет (УС) на Федерацията на научно-техническите съюзи (ФНТС) (1993-1997). В периода 1997-2006 е доцент, ръководител на катедра и заместник-ректор по научноизследователската дейност в Колежа по телекомуникации и пощи в София. От 2008 е доцент в катедра „Безжични комуникации и разпръскване" и член на Академичния съвет в същия ВУЗ. Научните му разработки са в областта на електродинамиката. антенно-фидерни устройства, микровълнови измервания, радиорелейни линии. Има 60 труда, публикувани у нас и в чужбина, в това число статии, доклади на международни конференции, шест ръководства за лабораторни упражнения, едно методическо пособие. Участва в над 35 научни разработки, на повечето е основен конструктор или ръководител тема, почти всички вплетени в производство и/или експлоатация. Получил е 13 авторски свидетелства. Дългогодишен член на Съюза на учените в Бъпгария, на УС ни ФНТС и СЕЕС. От 1998 - експерт към Националната агенция по оценяване и акредитация.