Завършва медицина в София (1929). Работи в село Мало Конаре, Раковски, село Красново, Пловдивско, Противотуберкулозен санаториум - село Ветрен, фабричен лекар в Пловдив (1938-1939), специализира детски болести, началник на детско отделение при Пета поликлиника в Пловдив (1950-1964). Специалист в областта на педиатрията и инфекциозните болести, предимно с обща медицинска и профилактична насоченост. Заедно с професор Тошко Петров е сред радетелите за въвеждането на BCG ваксинацията в България. Ревностен пропагандатор на медицински знания. През 1931 заедно с доктор Александър Минчев издава в Пазарджик вестник "Обществена медицина". Публикува множество статии в медицински списания и вестници. Проявява интерес към историята на медицината у нас. Автор на „Медицинският периодичен печат в България", „История на Софийския медицински факултет 1925-1929", „История на здравеопазването в Пазарджик" и други; на повестта „Песента на мама", книгата „Пролетта на един град". Занимава се с въпроси от историческото ни минало и на делото на Левски, Ботев и националното освободително движение. Член е на читалищния и на Въздържателния съюзи в България, Съюза за борба с туберкулозата, Съюза за закрила на детето, Научния институт „Хр. Ботев" и прочее. Изнася множество беседи и сказки на медицински, въздържателни и литературни теми.