Брат на Никола Йоточ. Завършва медицина във Виена и специализира вътрешни болести и физиотерапия. Създател и председател, на Съюза на българските студентски дружества във Виена и на Славянския студентски съюз. През 1927 се завръща в България и работи последователно като лекар в Пазарджик в предприятието Шабат Йосифов, тютюневата кооперация „Родопска искра" и предприятията „Гума" и „Сила". Издава вестник „Лекарско единство". Член на БЗНС „Врабча". Секретар и председател на окръжна дружба (1929-1934). Председател на Районния кооперативен съюз „Марица". През 1940-1941 председател, на УС на Общия съюз на българските земеделски кооперации и главен редактор на вестник „Кооператор". Един от създателите и ръководителите на Българо-югославското и Славянското дружество. Депутат от Втора пазарджишка избирателна колегия в XXV ОНС. Член на ПК по МВРНЗ. Настоява за въвеждане на безплатно здравеопазване. През 1943 подкрепя обръщението на заместник-председателя, на НС Д. Пешев за спасяването на българските евреи. След 9 септември 1944 осъден от Народния съд на 15 години строг тъмничен затвор и глоба от 3 милиона лева. Стотици хора се обявяват в негова защита, поради което присъдата му е намалена на 2 години. Освободен в края на 1946. Реабилитиран с решение на Върховния съд на Република България през 1996.