Произхожда от семейство на руски евреин, преселил се в Пазарджик. Дядо му - Елия Яков Бехар - Валаджи (ок. 1830 - 1912), председател на еврейската община в града, инициатор за строежите на еврейската синагога и училище, член на Пазарджишката община (1888 - 1894). Баща му - Яков Елия Валаджи - директор на училището на френско-еврейската организация „Алианс Франсез де Исраелит" в Плевен, по-късно търговец в Пазарджик, общински съветник в продължение на 35 години. Майка му - Тамар Молко, като стипендиант на Алианса, завършва колеж в Париж. В дома им на улица „Цар Самуил" 44 (зад стария затвор в Пазарджик) от 15-20 септември 1923 се укриват членове на Околийския комитет на БКП, които очакват паролата за началото на Септемврийското въстание 1923. Завършва III клас на еврейското училище и IV и V на Мъжката гимназия, след което работи в кожарските магазини на Моис Данон, братя Костуркови и братя Ламбреви. Като тютюноработник заминава за Париж (1930) при брат си Елия и работи като амбулантен търговец. По време на Втората световна война (1939-1945) е доброволец в Чуждестранния легион в Северна Африка. След разформироването му тайно се завръща в окупирания Париж, но семейството му - съпруга французойка и двете му деца, са изселени в град Тиер (Южна Франция). Алберт живее и работи в една фабрика на 25 км от Тиер, като помага на френското съпротивително движение. Арестуван (1942) от хитлеристите и депортиран с 1000 евреи от Франция (с конвой №64 от Париж - Болоня н концентрационния лагер Моновиц, клон на Аушвиц (7 септември 1943), където е изгорен.
Енциклопедия :Пазарджик"