Семейството му се преселва в Пазарджик (1913). Завършва гимназиално образование (1929) и право в СУ „Св. Кл. Охридски" (1933). Член на БКМС (1926), на БРП (1930), на БОНСС (1931). Участва в ръководството на левицата в Тракийската организация (1930-1934), редактор на вестник „Тракийска трибуна", адвокат в Пазарджик (1937), секретар на Съюза на българските адвокати в града (1939-1943), секретар на Българо-съветското дружество (1940), член на ОК на РП (1936-1940), на БРП (1942), на ОК на ОФ (1943). През март 1944 арестуван и осъден на доживотен строг тъмничен затвор. След 9 септември 1944 член на Околийския комитет на БРП и на ОФ. Председател на Околийския комитет на ОФ (1945-1946), редактор на вестник „Освобождение", народен обвинител (1945), главен секретар на Българо-съветското дружество (1949), заместник-председател на Общонародния комитет на Движението за българо-съветска дружба (1971), член на Националния комитет за защита на мира. Награден с орден „Георги Димитров". Герой на социалистическия труд (1984).
Енциклопедия "Пазарджик"