Завършва Мъжката гимназия „Иван Аксаков", Пазарджик (1910). Следва строително инженерство в Мюнхен, Германия (1911). Участник в Балканската (1912-1913) и в Първата световна война (1915-1918). Продължава образованието си във Висшето техническо училище в Дрезден, Германия, дипломира се със специалност „Железобетонни конструкции" (1922). В Пазарджик работи като участъков инженер при Татарпазарджишкия технически участък (1922-1925), след това на частна практика. Участва в строителството на фабрики, административни и жилищни сгради, мостове, напоителни канали, нивелации на оризищата и друг в Пазарджик и околията. Проектира и ръководи строителството по водоснабдяването на село Радилово, Пазарджишко, село Куклен, Пловдивско, село Акчар, Синаговци и Видбол - Видинско; Здравен дом в село Калугерово. Пазарджишко, конопочукачни фабрики в село Мало Конаре, Пазарджишко и град Провадия, леночукачна фабрика в село Шабла. За периода 1935-1940 има изработени 44 архитектурни и 12 железобетонни проекта. Издава първия план-пътеводител на Пазарджик с информация за учреждения, банки, хотели, ресторанти, църкви, книжарници, лекари, инженер и други (1938). Собственик на два български патента - за изобретенията „Пневматичен кладенец" (1940) и „Машина гъсеничен трактор за изграждане прегради от пръст при оризосеячеството" (1941). В края на Втората световна война (1939-1945) е мобилизиран - строи пътища и мостове за българската войска в Беломорието (1944-1945). След 9 септември 1944 е на държавна работа към ЦКС - София. Работи по проекти за изграждане на конопочукачни фабрики и топила по река Дунав и Черноморието. Член на Инженерно-архитектурната камара в България.
Енциклопедия "Пазарджик"