Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски". Адвокат в Пазарджик. Председател на настоятелството на читалище „Св. Константин", член на археологичееко дружество „Бесапара" и на Есперантското дружество. Член на УС на БЗНС. След държавния преврат (9 юни 1923) е преследван от сговористката власт. Арестуван, престоява в затвора без съд и присъда. Депутат в XXIII ОНС, секретар на Парламентарната комисия на Министерството на финансите и докладчик и в XXIV ОНС - член на Парламентарната комисия при Главната дирекция на държавните и на гарантираните от държавата дългове, Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (21 април - 23 ноември 1935). изпълнява и длъжността върховен прокурор на България. Като депутат и министър, съдейства за отпускането на държавна издръжка на Смесената общообразователна гимназия „К. Величков", надстрояването на Съдебната палата, оформянето на остров „Свобода" като модерен парк и пр. Министър на правосъдието в правителството на Георги Кьосеиванов (14 ноември 1938 - 23 октомври 1939). За особени заслуги към държавата е награден от цар Борис III с орден „Св. Александър" II ст.епен и с Велик кръст. След 9 септември 1944 продължава адвокатската си практика в Пазарджик. Застава на позициите на БЗНС - опозиционен. През 1949 е изпратен в лагера Богданов дол, където престоява 4 месеца. През есента на 1956, във връзка със събитията в Унгария, е интерниран в Белене и му е отнето правото да практикува професията си.
Енциклопедия "Пазарджик"