Учи занаята като чирак и калфа при известния строител Кольо Фичето. 18-годишен, води строителна група и работят главно в Румъния. През 1900 умира баща му и той се грижи за семейството. През 1906 идва в Пазарджик с група строители и работят за възстановяване на изгорялата през 1904 търговска част на града. Продължава да работи като предприемач. Построява обущарска чаршия и хотел „Централ". През 1908 цялото семейство се премества в Пазарджик. Урежда дърводелска работилница. Внася машини от Германия и открива дървообработваща фабрика в града - фирма „Иван Влаев и синове" (1911). Иван Влаев, Иван Ветренски, Христаки Паунов и Риков основават събирателно дружество „Марс" за производство на гумени изделия (1926). Сдружението е нетрайно. Иван Влаев изкупува дяловете на останалите и продължава производството (1930). Синът му Иван доставя нови машини от Германия и разширяват произволството в новопостроена двуетажна сграда в двора на дървообработващата фабрика (1932). Отделя се от баща си и създава на десния бряг на р. Марица каучукова фабрика „Ибонит" (1936). Бащата Иван Влаев продължава строителната си дейност: големи къщи в Пазарджик (Хаджимитова, Мархолева, Ръжанкова, доктор Даскалова), черква в село Хаджиево (Пазарджишко), мост на р. Струма при Симитли. Носител на орден „За гражданска заслуга" с кавалерски кръст за 50-годишна строителна дейност (1929).
Енциклопедия "Пазарджик"