Учител в родното си село (1883-1885), след това - писар в Общината Председател на УН (1890-1892). Избиран три пъти за кмет на селото (1893-1894, 1895-1896 и 1901-1903). Допринася за възстановяване на изгорялата по времето на Априлското въстание (1876) местна черква „Св. Никола" и за откриването на телеграфопощенската станция. След преврата от 9 юни 1923 е председател на тричленната комисия, а по-късно и председател, на Водния синдикат, основан от селата Ветрен, Аканджиево и Мененкьово. Депутат от Пазарджишка избирателна околия в XII ОНС и в V ВНС. Избран за секретар на Пролетарната комисия.
Енциклопедия "Пазарджик"