Син на Петко Стамболиев. Завършва Мъжката гимназия в Пловдив (1881-1885); учител, директор и окръжен училищен инспектор (1885-1918); учител в гр. Пловдив (1885-1886 и 1905-1907); учител в татарпазарджишките класни училища мъжко и женско, от които 3 г. е директор (1886-1891); учител и директор на Т.-Пазарджишкото мъжко четвъртокласно училище (1891-1895); учител в гр. Враца (1899-1901); учител в различни училища на Т. Пазарджик (1901-1904 и след 1907); окр.ъжен инспектор на Панагюрското учебно окръжие (17 юли 1895 -21 апр. 1899) и на Берковското учебно окръжие (21 апр. 1899 - 21 юни 1899). Във връзка с учителската му дейност има заслуги за изграждане и укрепване на гимназиалното образование в Пазарджик, откриване на VI и VII класове в Девическата гимназия в Пазарджик; преминаване на Мъжката гимназия в града на държавна издръжка. Повече от 18 г. (до кр. на живота си) е председател на читалище „Виделина" - гр. Пазарджик. Превръща читалището в център на разнообразен културно-просветен живот. За изграждането на нова читалищна сграда дава най-голямата материална помощ от скромните си учителски средства; повдига въпроса за изясняване историята на читалище „Виделина"; отделя особено внимание на модернизирането на читалищната библиотека, обогатява библиотечния фонд на читалището с ценни книги; по негово предложение е определен патронният празник на читалище „Виделина" - на Свети Дух (1904); държи реч, в която апелира интелигенцията да окаже материална и морална подкрепа на читалищното дело (отпечатана 1911 във в. „Родопска трибуна"), по негова инициатива е свикан Учредителен конгрес на българските читалища и основан читалищен съюз (1911); чл. е на първия Управителен комитет на Читалищния съюз. Дългогодишен председател на: Съюза на класните учители, спортното д-во „Еледжишки юнак", д-во „Червен кръст" и др. През 1902 и 1911 при посещение на цар Фердинанд в Пазарджик, два пъти му се противопоставя на искането да превърне Острова в Пазарджик в царска резиденция. След смъртта на К. Величков е председател на комитета Константин Величков" за построяване на паметник. Предлага Девическото училище да носи името на писателя.Убеждава общинската управа родната къща на К. Величков да стане музей. Поради недоброто си здраве написва своето завещание (1915, допълва го през 1918), от което се разбира, че дарява: „...на Мъжката и Девическа гимназии - 10 000 лв.; на читалищата „Виделина" и „Св. Константин" и дружество „Успех" - по 1 000 лв.; на Общинското управление на град Пазарджик - 5 000 лв.; на училищното настоятелство в с. Калугерово, Пазарджишко - 5 000 лв.; на църквата „Св, Богородица" в Пазарджик -1 500 лв.; на женското дружество „Просвета" - 1 500 лв.; на трите си малолетни деца - по 5 000 лв., а останалото имущество да се раздели между наследниците „съгласно закона". Библиотеката му, както той завещава, е подарена на читалище „Виделина" в град Пазарджик
