Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Народен представител е в XXI и XXII ОНС. През 1926-1928 г. е министър на железниците, пощите и съобщенията в правителството на Андрей Ляпчев. След основаването на политическия кръг „Звено " влиза в него и се утвърждава като един от ръководителите му. Главен организатор на преврата на 19 май 1934 г. Възглавява правителството на деветнадесетомайците (1934-1935). След 1935 г. е в опозиция. През 1942 г. приема предложението на БРП за създаване на Отечествен фронт (ОФ). След 9 септември 1944 г. става министър-председател на България (до ноември 1946 г.). След това последователно е министър на външните работи (1947), министър на електрификацията и мелиорациите (до март 1959), заместник министър-председател (до декември 1962). Умира на 28 септември 1969 г. в София.
