Учи в Земеделското училище в Садово (1893-1895) и в Лозаро-винарското училище в Плевен (1895-1897). Следва философия в Хале, Герания (1900-1901), и агрономство в Мюнхен (1901—1902). Делегат е на учредителния конгрес на БЗНС през декември 1899 г. Народен представител е в XIV ОНС и от XVI до XX ОНС, както ueV ВНС (1911). Настоява за неутралитет на България в Първата световна война. За активна ан-тивоенна дейност е осъден през 1915 г. на доживотен затвор. На 25 септември 1918 г. е освободен условно и изпратен заедно с Р. Даскалов и други депутати да уговарят въстаналите войници да се върнат на фронта. Вместо това заминава за Радомир и подкрепя Войнишкото въстание. След потушаването на въстанието минава в нелегалност. Още преди да получи амнистия е включен в правителството на Теодор Теодоров като министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (ноември 1918 - октомври 1919). Става министър-председател, министър на войната, пътищата и благоустройството в коалиционното правителство през октомври 1919-май 1920 г. През май 1920 - юни 1923 г. оглавява самостоятелното правителство на БЗНС. Като министър-председател подписва Ньойския мирен договор 1919 г. След преврата на 9 юни 1923 г. и свалянето на земеделското правителство организира няколко хиляди въстаници от с. Славовица и околните села и на 10 юни настъпва към Пазарджик. Въстаниците са разбити от правителствена войска а Стамболийски е убит по най-жесток начин на 14 юни 1923 г. в с. Славовица.