Отрасъл сред българи, говорел добре български език. Завършва “Робърт колеж” в Цариград. Владее седем езика. Оженва са за българката Парашкева Филипова от Панагюрище. Заедно със своите пет родни деца отглежда и едно българче, Атанас, чийто родители са убити в Батак по време на Априлското въстание 1876г. Като началник на ж.п. гара Пазарджик, по време на Освободителната война 1877/1878г., спасява българското християнско население от избиване.
В първите дни след освобождението на града Ованес Съваджян е един от онази група по-видни пазарджичани, които участват в уреждането на градските работи. Умира на 62-годишна възраст, в гр. Своге.
Костите му са пренесени от гр. Своге на 14.01. 1986г. и положени в алеята на заслужилите особена почит, в гробищния парк на Пазарджик.
В негова памет е поставена паметна плоча на сградата на новата ж.п. гара. По проекта на скулптора Тома Попов, през 1972г. е издигнат и паметник, в близост до сградата на МВР.