Син на Александър Стамболийски. В началото на 20-те г. продължава обра-зованието си. във Франция, за¬вършва агроинженерство в Гренобъл. След Деветоюнския преврат 1923 е осъден на 20 г. затвор. Изле¬жава 7. Отдава се на журналисти¬ка и става един от лидерите на БЗНС. Главен редактор на в. „Народно зе¬меделско знаме". През 1933 избран за чл. на ПП на БЗНС и редактор на в. „Победа". Публикува статии във в. „Политика", „Младежко знаме", „Сеяч". През окт. 1944 избран в УС на БЗНС, а от следващата г. е касиер на ПП на съюза. Подписва заедно с Никола Петков и Георги Йорданов писмо-изложение до министър-председателя (с копие до регентите и Съюзната контролна комисия). В него настоява изборите за XXVI ОНС да бъдат отложени. Включен в листата на Обединената опози¬ция от Пазарджик по време на из¬борите за VI ВНС. Депутат в VI ВНС. През 1947 по време на засе¬данията на парламента държи пла¬менна реч в защита на Никола Пе¬тков. Депутатският му имунитет е отнет, а той е арестуван и прекар¬ва 7 г. в лагера Бобов дол и Плевенския затвор. Освободен (1954). Работи като уредник на родната си къща, превърната в музей „Ал. Стамболийски", в София.