Константин Муравиев
Константин Муравиев
Константин Муравиев е роден в Пазарджик през 1893 година. По майка произхожда от еленския род Робови, от който произлиза Дойно Граматик, автор на Еленския препис на Паисиевата История от 1784 г. Баща му е руски офицер от Освободителната война. След като се ражда синът му, бащата изоставя майката и Муравиев израства под опеката на вуйчо си Александър Стамболийски, чиято съпруга Милена е сестра на майка му. Завършва Френския институт за висши науки в квартала Кадъкьой в Цариград (1912).[1] Участва в Балканските войни и Първата световна война, завършва Военно училище в София (1915).[2] През 1919 е уволнен от армията с чин капитан.
Никола и Иван Йотови
Никола и Иван Йотови
Никола и д-р Иван Йотови активно присъстват в обществе-но-политическия живот на страната през 30-те и 40-те години на миналия век. Тяхната дейност е изпяло посветена на борбата им за демократизиране законодателството на България; иконо-мическо и културно преуспяване на страната и родния град.
Юрист по образование, ог 1918 г. Никола Йотов се устано-вява на адвокатска практика в Пазарджик и активно участва в обществено-политическия и културен живот на града.
Иван Йотов е роден на 19 октом¬ври 1894 г. в Пазарджик. От 1912 до 1915 г. е учител в селата Динката и Добровница и влиза в редовете на БЗНС.
Георги Кендеров
Георги Кендеров
е роден на 13 април 1897 г. в Пазарджик. През 1915 г. завършва средно образование в родния си град. По време на Първата световна, война е мобилизиран като редник, а по късно постъпва в Школата за запасни офицери, която завършва и е произведен в офицерски кандидат. Зачислен е в състава на 20 ти артилерийски полк, действащ на Южния фронт. През 1917 г. е произведен в чин подпоручик и като такъв е демобилизиран в края на войната. От 1918 до 1922 г. следва право в Софийския университет. След дипломирането си преминава необходимия стаж при Пазарджишкия окръжен съд и се отдава на адвокатска практика в Пазарджик. През 1923 г. се оженва за Мария Илионова Стамболиева и има две деца Петър и Лилия.
Негов брат е Стоян Кендеров също юрист, дългогодишен общественик и музикален деец автор на монографичния труд „Страници за музикалния живот в Пазарджик“.
Кимон Георгиев
Кимон Георгиев
Роден през 1882 г. в Татар Пазарджик в семейство от средната класа, той става офицер в Българската армия. Проявява се по време на Балканската война, а по време на Първата световна война командва дружина в битката при Завоя на Черна, където е тежко ранен и губи едното си око. През 1919 година, при съкращенията на армията след войната, се уволнява със звание подполковник.
Илия Бояджиев
Илия Бояджиев
Илия Бояджиев е роден на 1 април 1891 година и е брат на големия поет символист Димитър Бояджиев, който с подкрепата на Константин Величков също работи в Министерството на въндшите работи и изповеданията (МВнРИ) в продължение на 10 години - от 1901 до 1911 г. Пър-воначално той е в Бюрото по печата, а през 1907 г. е назначен за секретар на българското консулство в Марсилия. Тук престоява две години и се връща обратно в София.
Коста Бояджиев
Коста Бояджиев
Роден на 6 декември 1884 г., Коста Бояджиев е четвъртото дете в 10-члснното семейство на пазарджишкия занаятчия Иван Ивчов, притежател на работилница за боядисване на прежди и гайтани, приел фамилията Бояджиев. Майка му, ЕкатеринаВелчо Велчев
Велчо Тодоров Велчев е български журналист, публицист, редактор и политик.
Роден е през август 1867 г. в Пазарджик. Възпитаник е на Роберт колеж в Цариград. Завършва естествени науки в Женева. През 1890 – 1891 г. е учител в Пловдивската гимназия. Уволнен е от Министерство на народната просвета. Завръща се в родния си град, след което, през 1894 г., се премества в София. През 1901 – 1902 г. е директор на печата. В продължение на 45 години работи като журналист. Журналистическата му дейност започва в Пазарджик като редактор на първото местно списание „Лъча“ (1 ноември 1891 – 15 октомври 1892). Заедно с Б. Величков и Рачо Косев редактира и пазарджишкият вестник „Прогрес“ (14 ноември 1892 – 20 септември 1897), опозиция на правителството на Стефан Стамболов.
Константин Величков
Константин Величков Петков
е български политик от Народната партия, по-късно от Прогресивнолибералната партия. Освен това е писател и художник, един от инициаторите за създаването на Държавното рисувално училище в София.
Константин Величков е роден в Татар Пазарджик на 1 януари 1855 година в занаятчийско семейство. Баща му Величко Петков-Кюркчията, е един от видните градски първенци, майка му Мариола хаджи Стоянова е касиер на настоятелството на местното ученолюбиво дружество.Образование получава в класното училище в родния си град и във Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград (1868 – 1874). След това е учител по български и френски език, история и география в Татар Пазарджик (1874 – 1876), председател е на читалище „Виделина“ в града.