Завършва гимназия в Пазарджик и една година е учител в село Симеоновец, Пазарджишко. Завършва право в София. Съдия и адвокат в провинцията, журналист и редактор в София. Майка му - Спасия Димитрова Джуренова, е певица и разказвачка на народни приказки с много богат репертоар. От нея наследява любовта и интереса си към българския фолклор. Започва да записва народни приказки и песни (1942). Проявява интерес и към предания, легенди, пословици и поговорки, гатанки и други. Събраното публикува в три книги с приказки, записани от майка му - „Баба разказва" (1961), "Дървото на живота" (1963), „Кон звездалия" (1973) и в сборниците "Народна проза от Пазарджишко" (1980) и „Народни песни от Пазарджишко и Нишко" (1996). Изявява се и като писател. Съчинения: „Старинни напеви, Сказание за българска митология" (1966); „Български предания и сказания" (1967); „Булгардаг. Български предания и сказания" (1968); "Чучулига и трънливи басни"; „Избрани пиеси: Кръвна група", том 1 (1990); „Троя", том 2 (2001): „Бягството от престола", том 3 (2001); „Баба разказва", Преразкази И. Д. Състав Весела Прошкова (1995); „Трима с едно око. Шопски смешки, вицове, анекдоти" (1995); „Приклапок. Смешки, вицове, анекдоти с разложки говор" (1998); „Свекървовещица. Смешки, вицове, анекдоти с трънски говор" (1998); „Строшената бъркалка. Смешки, вицове, анекдоти с ветренско-ихтимански говор"; „Илинден. Български предания и сказания", том. 1; „Преспа. Български предания и сказания",
том. 2 (2002); „Боян магесникът. Български предания и сказания", т. 3 (2003); „Шуми Марица. Български предания и сказания от Пазарджишко", том 4 (2004); „Света София. Български предания и сказания", том 5 (2006); „Поп шейтан. Български предания и сказания", том 6; „Евреец. Български
предания и сказания", том 7; „Седемте пояса. Български предания и сказания", том 8.