До 14-годишна възраст учи в Батак при хаджи Найден Йоанович Татарпазарджичанина. На 16 години идва в Пазарджик и става поддаскал, преподавайки по .,ланкастерската метода". След 4-години самообразование е учител в село Радилово, Пазарджик (1854), Батак, Перущица и Пловдив. Разделя се с учителската професия и открива втората книжарница в Пловдив на Куршум хан (1862), по-късно с клонове в Свищов, Солун и Битоля. Слец Старозагорското въстание (1875) емигрира в Румъния. В Букурещ под името Д. Веселинов основава печатница „Стара планина". След Освобождението (1878) се завръща в Пловдив и основава печатница. В Пазарджик започва неговата книжовна дейност (1854). Чрез спомоществователи от Пазарджишкия край издава първата си книга „Църковно песнопение" (псалтикия), отпечатана в Цариград. Изданието е на църковнославянски с гръцки нотки. Само в Пазарджик се разпространява в 191 екземпляра. До 1878 издава над 120 учебници, учебни помагала и книги, а от май 1879 до 1907 отпечатва 448 книги и учебници. Издава първия български "Енциклопедически речник" на Лука Касъров (1889-1905). Основава свой в. „Народний глас" (1879-1985). Неговият учебник „Бащин язик" излиза в 36 издания. Съчинения: Краткий катихизис за начални училища" (1859); "Кратка география за малки деца" (1862); "Нови примери за чистописание" (1863); "Китка за малки деца" (1868); "Бащин язик" книга I. II, III (1869-1877); "За спомен на батаковчаните и на другите мъченици в България (1877)" и други.
Енциклопедия"Пазарджик"