Основно и прогимназиално образование получава в Карлово. Завършва класно училище в Пловдив. Работи като учителка в Харманли и Хасково. През 1892 е назначена за временна учителка в Пазарджик. През 1894 е главна учителка в класното Девическо училище в града. В периода (1901-1906) заедно със съпруга си Кръстьо Левичаров учителства в Сливен, Бургас, Ямбол и Котел. След това семейството трайно се установява в Пазарджик. Завършва успешно специален висш курс в София и става гимназиална учителка по математика и физика в Девическата, а по-късно в Смесената гимназия, където се пенсионира. От 1910 до 1929 почти без прекъсване е председателка на женското дружество „Просвета", а след това до 1945 е негова почетна председателка. С встъпването си в длъжност преработва Устава на дружеството (1911). Същата година под нейно ръководство дружеството открива Девическо практическо занаятчийско училище „Трудолюбие" и поема издръжката му. Работи за неговото утвърждаване и развитие. Организира дейности за набирането на средства, необходими за функционирането му. Под нейно ръководство се създава ф. „Постройка" (1926) за изграждането на нова сграда на Девическото практическо училище. Активно се включва в просветната и обществена дейност на дружеството - изнася реферати, организира благотворителни акции за бедните ученици, за бедните войнишки семейства и др. Дългогодишна активна деятелка на читалище „Виделина". Член на Българското УН. За активната общественополезна дейност, по случай 50 г. от литературната дейност на Иван Вазов, на 24 октомври 1920 е наградена с грамота и орден за гражданска заслуга „Дамски кръст" III ст. с корона.
Енциклопедия "Пазарджик"