Подписва се: „Константин Хаджи Ангеловъ бельовскаго"; „х. Ангеловъ от Белово"; „Писал К. х. Ангелов. Т. Пазарджик". Учи при майсторите от Самоковската иконописна школа (вероятно братя Доспевски) (ок. 1852). Изписва икони в черквите: „Св. Георги" в Пищигово, Пазарджишко (ок. 1865); „Св. Архангел Михаил" в Костенец (1867); „Св. Йоан Предтеча" в Горна Василица. Новата махала при Костенец (1869) ; „Всях светих", Мененкьово (1870) ; „Св. Никола" в Берковица (1871) ; „Успение Богородично" в Долна Баня (1871); „Св. Мина" в Пердова махала. Горна Василица (ок.1881). Негови икони има в черквите на: с. Лозен (1894-1895); Сарая (1897-1898), на гарата на с. Голямо Белово (неизв.); в Пазарджик - в черквата „Св. Богородица" олтарните завеси с изображение на св. Троица (неизв.): „Св. св. Константин и Елена" и в „Св. Архангел" - всички икони (неизв.); черквата „Св. св. Кирил и Методий" в Сестримо (неизв.); (Малко) Белово (неизв.); с. Баня (1900) и др. НХА - С. притежавасбирка от възрожденски рисунки и копирки, между които има папка на Константин х. Ангелов със скици от натура и Автопортрет (инв. №293,31 гръб на гравюра), много близък до
познатата фотография на худ. Правиопит за портрети, като този на АнаАндреева Консулова (неизв.). Иконописта на Константин х. Ангелов е близка до търсенията на Станислав Доспевски и братята му, на братя Андонови, с известно академично влияние.
Енциклопедия "Пазарджик"