Учителства в Панагюрище, Сопот, Чирпан, Хасково, но най-много в Пазарджик - през 1845-1851, 1863-1868, 1870-1874, тук се жени и остава до края на живота си. Дописник е на възрожденските издания: „Цариградски вестник", "България", „Български книжици" и други. Книжовната му дейност започва в Сопот, където учителства шест години (1855-1861). Издава първата си книга „ Скратен катехизис" 1859. В Пазарджик написва и издава „Село Златарица " (1871). По време на Априлското въстание е учител в Белово и се включва в защитата му. През Руско-турската война 1878 г. е арестуван и изпратен на заточение в Адана, Мала Азия. След Освобождението пише мемоарни книги: „За възраждането на българщината в Татар Пазарджик" и други. Умира през 1903 г.
Енциклопедия "Пазарджик"