Подписва се: „хаджи Йованчо Иконописица от Сестримо"; „Зограф х. Йованко от Сестримо" и др. Баща му Лазар и по-големият му брат Христофор са свещеници. Десетгодишен посещава Божи гроб в гр. Ерусалим и става хаджия. Заведен в гр. Самоков да учи абаджийство, той се запознава с братята Николай и Захарий Доспевски, при които известно време учи иконопис. Продължава да се школува в Пазарджик при Константин х. Ангелов, също ученик на самоковци. През 1887 е ръкоположен за свещеник в пазарджишките с. Динката, Щърково, Априлци и Овчеполци. Живее и работи в с. Сестримо. Член на РК в селото, основан от Георги Бенковски (1876). Арестуван с други комитетски дейци, осъден на смърт в София. Помилван под давлението на английския консул в Пловдив. Рисува в черквите в Пазарджишко: икони и стенописи в „Св. Троица", Аканджиево (1882-1883); икони в Сестримо (неизв.); икони в Мененкьово (неизв.); Кумарица (неизв.); Ветрен (неизв.); Величково (неизв.) Работи и из Самоковско, Софийско, Ихтиманско (неизв.); Видинско и Балчик (неизв.); „Св. Неделя", гр. София. (неизв.) като помощник на Станислав и Николай Доспевски. Рисува „Автопортрет" върху стена в черквата на с. Очуща, Ихтиманско (1874).