Отива на поклонение в Йерусалим и става хаджия (1840). Към 1840 е книгоиздател и пътуващ книжар, обхожда българските земи, пътува из Сърбия, Румъния, Русия. Името му стои на първо място сред спомоществователите от Татар Пазарджик, със записани 100 книги за „Месецослов или календар вечний" от Христодул К. Сичан-Николов (1840). Според Н. Геров (1846) той е родоначалник на книжната търговия в Българско. В продължение на 12 г. (1843-1855), с дисаги, пълни с народополезни книжки, хад-жи Найден разпространява сам изданията си, пътувайки по всички българските краища. Със свои средства издава над 35 възрожденски книги с богословско, светско и медицинско съдържание. От тях 34 са отпечатани на български език и 3 - на сръбски. Основната му издателска база е в Белград, където отпечатва 28 книги, 8 книги са отпечатани в Букурещ и 1- в Цариград. Печата ликове с исторически и религиозни сюжети - икони, ликове на цар Иван Шишман, на Кирил и Методий и др. Със свои средства поддържа да се учат в Белград няколко момчета. Умира ослепял и почти забравен от сънародниците си. Автор и издател на: „Книга, нарица-емая святче или календар вечний" (1843, 1853), „Буквар или началное учение с различни поучения за бол-гарските чада и за секиму человеку" (1846, 1851), „Краткое тълкование на божествения храм” (1846); „Священная история церковна от вехтиет и новиет завет" (1846) „Календар за лето 1852" (1851); „Наставник и ученик" (1852), „Басни Езопови"(1852) ,„Пространний христианский катехизис" (1852), „Кратка, богословия с въпроси и ответа за нашята православна въра, нужни всякому православному христианину"
(1853) , „Календар за лето 1853"(1853), „Високи умни хитрости Бертолдови" (1853), „Есопа фригийскаго баснотварца басни или приказки" (1854) и др.
Раковски съобщава, че през 1856 година в Белград известния български книжар „Хаджи Найдана книгопродавца” му дал ръкопис, който донесъл от Атон. През 1865 г. в Букурещ Раковски в книгата си „Българска старина” публикува около 40 реда фототипно от тази история-ръкопис.Вижте повече по темата: