Основател и гл. директор на издателство „Христо Ботев". За пръв път печата стихове във в. „Народна младеж" (1955). Дебютира със стихосбирката си „Лична карта" (1960). Издава 14 стихосбирки и 3 романа. Превеждан на редица чужди езици. Съчинения: „Лична карта" (1960), „Епопея на незабравимите" (1963), „На юг от живота" (1967), „Хляб от трохи" (1970), „Докосвания до България" (1974), „Антикварни стихотворения" (1977), „Почит към литературата" (1980), „Моминството на войниците" (1983), „Цветя за махалата" (1984), „Навътре в камъка" (1986), „Признания пред Белла Цонева" (1988), „Маски" (1989), „Повторе-ния" (1990), „Проверка на каруците" (1990), „Комисия за погребение" (пиеса, 1990), „Славянски псалми" (1991), „Поетични самоу-бийства" (1993), „Покрай кадифето" (1993), „Шепа срички" (1994), „Урна" (1996), „Дневник" (1996), „Спазми от отечеството" (1999), „Време под линия" (2001), „Лична карта" (2006), „Навътре в камъка"
(2006) , „Табакера" (2003) и др. Носител на нац. литературни награди: „Никола Фурнаджиев" (1989), „Златният ланец" на в. „Труд" (1998), „Иван Вазов" (1998), „Никола Вапцаров" (1999), „П. К. Яворов" (2000), „Иван Николов" (2001), „Пеньо Пенев" (2004), посмъртно ."Димчо Дебелянов" (2005). Община Пазарджик присъжда на негово име Национална награда за литература „Иван Динков". Почетен гражданин на Пазарджик (1998). Бюст-паметник на Динков е поставен в Градската градина на Пазарджик
Енциклопедия "Пазарджик"