Почетен гражданин на Пазарджик. Син на учителя възрожденец Петко Машев. Учи живопис при проф. Петко Клисуров в Държ. рисувално училище (дн. НХА), София (1906-1907). През 1907-1908 заминава за Петербург. Завръща се в България и една година следва право в София. По-късно заминава за Брюксел, където учи в Худ. академия при проф. Едмонд Ришар (1910-1911). Завършва Худ. индустриално училище, София при проф. Ив. Мърквичка (1912). Военен худ. в Конната дивизия на БА през Първата световна война (1915-1918). Художник при МНП (1923-1939). Деен член на ДЮБХ. В приятелски връзки с К. Константинов, Д. Дебелянов, Хр. Ясенов, Д. Подвързачов, Н. Лилиев и др. Под псевдонимите Машока и Чарни сътрудничи на вестниците „Оса", „Българан", „Ден", „Барабан", „Камбана", „Смях", „Балканска трибуна" и др. с карикатури против режима на Фердинанд. Рисува голям гротесков цикъл „Земен рай", посветен на Адам и Ева, Грехопадението и всички последствия от това (1927); създава батални и исторически композиции (1940 -1943). Представя първата си самостоятелна изложба в София (1915), прави редица изложби в различни градове на страната. През 1930 работи в Париж и излага в Есенния салон „Дамски портрет" (1931), участва в „Изложбата на 100-те" (фр. художници - хумористи) с цикъла „Адам и Ева". Художник с ярко присъствие в културния живот на 20-те -40-те години на XX в. Неговите творби са белязани с приказно-фолклорни, историко-философски, и насмешливо-сатирични персонажи и сюжети.
Енциклопедия "Пазарджик"